Obscura #2
Сомнамбули
СОМНАМБУЛИ е втори печатен брой на списание Оbscura, посветен на какофониите в спящите ни царства и тъгата по изненадата, която може да бъде такава само веднъж, обречена да умре безславно в купищата знание, веднъж прехвърлила прага на окото. Страниците, оплетени в сребърната тел на непознатото и привидно неповторимото, се провалят в усилието си да предадат природното усещане за сън. Всичко е бегъл опит да се излее огледало на нас самите, за да докажем, че съществуваме под една друга форма, контролирана изцяло от непосредствените ни желания и неподправените усещания. Винаги се намира някой дявол, който писукащо да нашепва символи и да сипе от кофа (от някой си край на небето) времето в различни скорости.
По пътя си сомнамбулът пее с непроницателен глас, той не се надява да бъде спасен, защото не се страхува.
Подкаст
Нежността на върха на копието с/ Ванеса Лу
Март пъпли по разпуканите бели цветове на дърветата и във вятъра се чуват още зимните ни имена. Заслонихме се за час с...
Ритуал на ритуала / Александър Карчински
Разликите между мен за хората и мен за мен. Александър Карчински е жив пример за човек, който снима за другите и снима...
Трохи от провала | Свилен Начев
Разговаряме с един от най-разпознаваемите съвременни български фотографи – Свилен Начев. С него разговаряме за...
Най-нови статии
Повече, от повече, от повече. Интервю с доц. Георги Лозанов (1/3)
С голяма радост и вълнение представям първия ни материал около изложбата "Повече от една снимка. История на...
ALO, POLICIYATA LI E?
Независимо от делата, всеки човек, изправен пред стената за разстрел, може да ти стане мил. Антон Роланд Лауб е роден...
Нужда за остров. Тихият екстаз от протягащото се нематериално
А ти откъде пристигаш? ¹ Хората задават този въпрос, за да намекнат на чуждия, че е чужд… или поне така ни се струва,...
С кралските печати орехи да чупим до насита.
Кремиковци 88 е фотоалбум сниман, съставен и издаден от безкомпромисния български фотограф Николай В. Василев. Това са...
Сенки в небето, безкрайни лебеди и розови коне с бретон. Животът на Саша Елаж
Пълен ужас и разкош е да снимаш в цвят – да успееш да уловиш света, преди да се е преоблякъл и сменил разсъдъка си в...
Фотографията като колективна памет и творец на не-спомени
Ето ги! Двете грамадни глави, леко наклонени, със затворени очи, сключени в някаква неестествена целувка. Лепнати...
“Обичам да оставям в работите си място за зрителя и неговия собствен емоционален багаж.“
~ Евгения Максимова






