Obscura #2
Сомнамбули
СОМНАМБУЛИ е втори печатен брой на списание Оbscura, посветен на какофониите в спящите ни царства и тъгата по изненадата, която може да бъде такава само веднъж, обречена да умре безславно в купищата знание, веднъж прехвърлила прага на окото. Страниците, оплетени в сребърната тел на непознатото и привидно неповторимото, се провалят в усилието си да предадат природното усещане за сън. Всичко е бегъл опит да се излее огледало на нас самите, за да докажем, че съществуваме под една друга форма, контролирана изцяло от непосредствените ни желания и неподправените усещания. Винаги се намира някой дявол, който писукащо да нашепва символи и да сипе от кофа (от някой си край на небето) времето в различни скорости.
По пътя си сомнамбулът пее с непроницателен глас, той не се надява да бъде спасен, защото не се страхува.
Подкаст
Сутрин градеж, вечер съмнение с Валерий Пощаров
Заповядайте в нашия едночасов разговор с фотографа Валерий Пощаров, който през деня гради, а през нощта се съмнява....
Способността да се променяме – разговор с УША Цонкова
В първи епизод на подкаста ви представяме Станка Цонкова – УША. Една от най-емблематичните фигури на българската експериментална фотография…
Най-нови статии
Ода за един единствен кадър
Преди известно време видях кадър с две фигури танцуващи в далечината. Цветовете бяха избелели и зацапани, една...
Мир на колибите, война на дворците!
Ламарина, възглавници, човеци и други издръжливи материали С пастрока ми преди години имахме план да оберем казиното в...
Hijack Geni – Кенджи Чига
Кой си ти, Кои са те? Материалът е част от списание Obscura #1 - "Там, където не съм бил". Измамата е престъпление,...
Международни фотографски срещи 2024: Цвят, Реалност, Въображение
Фестивалът в Пловдив е ежегодно международно събитие, което има амбицията да показва актуални тенденции в съвременното...
Нямам стадо, нямам ято – сам! – съм! си!
Животът не е заключен за мен В градината на илюзиите ще трябва сам да се оправяш. Да помниш винаги, че паметта и...
Интерпретация на обикновени пейзажи. Янис Пантелидис и незримите ограждения, разделящи земята по неопределен начин.
Пантелидис – гръб облегнат на невидимото, очи цепещи хоризонта За Янис Пантелидис почти нищо не знам, освен че е...
“Обичам да оставям в работите си място за зрителя и неговия собствен емоционален багаж.“
~ Евгения Максимова