Пълен ужас и разкош е да снимаш в цвят – да успееш да уловиш света, преди да се е преоблякъл и сменил разсъдъка си в друг нюанс. Обикновеното блести по-силно от невероятното – но кой тук бие камбаната и казва кое какво е и защо е? Цветът изисква търпение и огромна ловкост, защото самият той е нелеп и често се обърква; на него схванати челюсти не му прилягат.
Саша Елаж вече повече от 20 години успява да нагласи светкавицата си по посока на реалността – и да я превърне в сън. Самоук и семпъл, той разчита на обсебеност, движение и, всъщност – на вяра. В разговора ще прочетете как даденостите на обстоятелствата се превръщат във видения, запечатани завинаги; какво коства да изяждаш светлината – и защо най-важното е да бъдеш себе си.
Magic isalnd
Често казваш, че си искал да си художник, как подхождаш сега към рисуването?
С. Е. Никога всъщност не съм спирал да искам да рисувам. Просто открих друг начин. Фотографията за мен е рисуване със светлина. Камерата се превърна в моята четка. Не се опитвам да възпроизведа реалността — преосмислям я. Всяка снимка започва като картина в главата ми, изпълнена с жажда за цвят, емоция и малко хаос.
Как това знание и визия се превърнаха във фотография?
С. Е. Честно казано, дойде от разочарование. Не можех да нарисувам това, което виждах в главата си и имах в себе си. Но имах тази обсесия със светлината и, когато взех камера в ръка, всичко си дойде на мястото. Усетих го като нещо сурово, непосредствено. И изведнъж можех да кажа това, което исках и имах.
White magic
Започнал си на 24. Как изглеждаше експериментирането тогава?
С. Е. Беше хаотично. Красиво. Диво. Нямах представа какво правя, затова правех всичко. Снимах хора, които обичам, непознати, улици в 3 сутринта, хотелски стаи, празни столове. Ползвах евтини камери, счупени светкавици, изтекъл филм. Учех се, като се изгубвах. Всяка снимка бе малък бунт.
Как човек разбира, че е открил гласа и стила си, без да се изгуби в безбройните възможности?
С. Е. Не го намираш — той намира теб. Един ден се обръщаш назад и виждаш нишката, която минава през всичко. Това си бил ти.
Стилът обаче…
Той може да е капан. Щом нещо се превърне в стил, става клетка. Затова чупя собствения си ритъм, за да остана буден.
Murmorations
Не си учил в художествено училище. Какво е предимството и какъв е недостатъкът?
С. Е. Предимството е, че останах див. Никой не ми каза как да мисля, кого да цитирам. Нямах карта, успявах успешно да се изгубя и следователно качествено да се намеря след това. А недостатъкът… да, в началото се чувстваш невидим. Сякаш говориш на различен език, но е преодолимо.
Разказвал си как случайно си открил светкавицата и цвета — какво беше първото усещане, когато видя резултата?
С. Е. Бях поразен. Сякаш снимката се беше създала сама. Все едно вселената е поела контрол. Светкавицата не просто освети сцената — тя я преобрази. Превърна реалността в нещо електрическо, извънземно… тогава се пристрастих.
Murmorations
Използваш ли други източници на светлина освен светкавицата?
С. Е. Никога. Обичам да съм бърз, лек, подвижен. Доверявам се на хаоса. Ако светлината не работи — мърдам, чакам или оставям сенките да говорят. Искам да съм като призрак с камера.
Работиш без Photoshop или изкуствен интелект. Всичко, което виждаме, е направено в момента. Каква честност те води към този подход?
С. Е. Истинската магия е крехка. Колкото повече я манипулирам, толкова повече я губя. Искам моментът да диша сам. Без маски, без трикове. Само суровата среща между мен и света. Нужно ми е да е истинско — дори и несъвършено.
Magic Island
Мързелив към постпродукцията. Как мързелът те тласка към творчество?
С. Е. Той ме кара да уловя нещата на момента. Принуждава ме да се доверя на инстинкта. Търся грешки, изненади, нещо диво. Там живее магията. Никога не съм мързелив да създавам — работя непрестанно, обичам това, което правя. Но съм мързелив да поправям. Затова се стремя всичко да бъде силно още от началото.
Какъв е процесът ти след като снимката е направена? Как я превръщаш в отпечатък (принт)?
С. Е. Тогава забавям темпото. Работя с хора, на които имам доверие. Пробваме, докосваме хартията, слушаме как изображението иска да съществува. Един отпечатък (принт) е като заклинание. Трябва да се усеща правилно в ръцете — не просто да се гледа, а да се живее с него.
Истинският артист трябва да гладува. Възможно ли е изкуството да бъде безболезнено? Каква е обменната валута на това да хващаш реалността с обектива?
С. Е. Винаги има цена. Понякога е тишината, понякога вманиачаването. Друг път — това да бъдеш неразбран. Давам присъствието си, очите си, безсънните си нощи, а в замяна, понякога, Вселената ми позволява да уловя нещо невидимо.
Magic Island
Какво влияние ти оказва средата около теб и как тя оформя фотографията ти? Как си представяш, че стилът ти би се променил в друго място?
С. Е. Всичко би било абсолютно различно. Светлината, вятърът, миризмите, тишината, гласовете – всичко влиза в кадъра. Ако се преместя, работата ми ще диша различно. Погледът ще е все още мой, но сънят ще бъде друг.
Нека поговорим за сънищата ти – онези, когато спиш. Промениха ли се под тежестта на изкуството ти?
С. Е. Да. Сънищата ми са пълни със странни цветове, необичайна светлина, безкрайни небеса. Понякога сънувам снимки, които още не съм направил. Или спомени, които никога не са се случили. Мисля, че изкуството ми и сънищата ми се хранят едно друго.
Swans
Какво правиш със снимките, които си направил, но не си харесал?
С. Е. Пазя ги – като неуспешни заклинания. Понякога ме преследват. Друг път ме учат. Понякога отварям стара папка и изведнъж изображението проговаря. Времето е част от процеса.
Предстоящият ти проект Murmurations ( впечатляващо природно явление, при което стотици или хиляди скорци (или други птици) летят заедно, образувайки вълни и фигури в небето — като жива, движеща се скулптура. Името идва от звука, който се създава от многото размахващи се криле в полет.) . Какво означава за теб това явление?
С. Е. То е чиста поезия. Небето, което пише свой собствен език. Започнах да преследвам скорците по време на локдауна. Имах само един час навън. Използвах го, за да търся птици. Всеки ден. Превърна се в транс. В ритуал. В медитация в движение.
Murmorations
Чувстваш ли седа работиш по комерсиални проекти? Как запазваш своя почерк в такива сътрудничества?
С. Е. Казвам не на повечето предложения. Ако не ме докосва, не го правя. Ако някой се обърне към мен, трябва да знае какво правя. Не се променям. Не се преструвам. Ако не мога да остана верен на себе си — не си струва.
Линкове на които да следите и закупите работата на Саша:
http://sashaelage.com/
https://www.instagram.com/sashaelage/
