Независимо от делата, всеки човек, изправен пред стената за разстрел, може да ти стане мил.
Антон Роланд Лауб е роден в Букурещ артист, който живее и работи в Берлин, а визуалното му търсене е в постоянно преследване на пресечната точка между личното свидетелство и колективната памет на родината му. Работи в дългосрочни проекти, често завършващи под формата на фотокниги, приличащи на луксозните издания с цитати на председатели.
Лауб настойчиво се връща към близкото минало на Румъния като място, където историята отказва да се уталожи. Чрез ключови произведения като Mobile Churches, LAST CHRISTMAS (of Ceaușescu) и MINERIADA, Лауб размишлява върху разместването, справедливостта и колективната травма, разкривайки как неразрешените истории продължават да оформят настоящето.
Букурещка трилогия / изложба на Антон Роланд Лауб с куратор Соня Вас/
Галерия SYNTHESIS представя Букурещка трилогия на Лауб. Изложбата се разперва като пиеса в три действия, които могат да бъдат танцувани самостоятелно, но трябва да се гледат задължително заедно. Веднага прави впечатление почеркът на автора – още с влизането са поставени три книги с кожени корици, еднакъв формат – различен цвят.
Експозицията се състои от три проекта на Антон Роланд Лауб:
снимка: Стефанѝ Стоева
Подвижни църкви, Минериада, Последната Коледа (на Чаушеску).
Относно гледането заедно и защо е важно – ами заради контекста. Визуалната работа в проектите не е възбуждаща като визуален материал, но е гръмка в усещането си за истинност. Антон наистина е артист, който се опитва да изглади или нагъне части от мозъка си в търсене на полезна информация и под полезна имам предвид в посоката на усещане. Тук работата с куратор е ключова, а Соня Вас е задала по-скоро очевиден ход на изложбата. Предметите в изложбеното пространство (малката маса с изтрития портрет на Чаушеску, принтираният лист ALO и бонбоните Lindt) изглеждаха скалъпени, отколкото обмислени, такива кураторски решения наричам джобни мистерии – по очевидни литературни причини понякога тези решения са супер, но предварително трябва да имаш нещо интересно в джоба. Хубавият акт на куратора тук е, че максимално е спазвал семплостта на автора и на книгите, освен с масата, за масата не говорим повече. Ако сте чели и други мои текстове, ще ви стане ясно защо е важно кураторът да обръща внимание на ритъма на книгите. Текстът към изложбата е по-скоро лек, кратък, информативен и скучен.
снимка: Стефанѝ Стоева
Това, което малко озадачава наистина, е усещането за неопределена другост в изкуството на Антон. Показват се кадри и карти и полароиди от едно време, в една държава, в едни много преломни точки от епоха, но някак си обуздано и далечно, като да гледаш с телескоп или бинокъл пожари далече, далече от теб. Това е възможно да се е получило съвсем нарочно, защото все пак неговата работа се занимава с колективната травма и търсене в архиви, но може и да е огледало на отричането на корените и адаптацията към подреденото и спокойно чуждо. Осезаемо липсва нещо, което е там, но не му е обърнато внимание и това го прави страшно интересно.
снимка: Стефанѝ Стоева
Подвижни църкви
Анализ на архитектурни диктаторски фантазии. Красивата идея на Чаушеску да мести църкви на релси и като цяло да качи енорията на естетическа и духовна въртележка. Фантазиите са фантазии, когато не се осъществяват, иначе им се казват планове. Тук ситуацията е такава, че църкви биват навирани в междублокови пространства и преориентирани в други посоки -градска реалност в Букурещ през 80-те години на ХХ век.
снимки: Стефанѝ Стоева
Минериада
Това е финалната част от неговата трилогия, разглежда общественото разделение и възможностите за манипулация от менталните граници до физическото тяло. Серията впечатлява с лиминалността на насилието и празните пространства, формирани от отсъствието на право на самоконтрол. Полароидите на бащата на Лауб се появяват в тази част от изложбата и наистина въздействат безотказно. Добре, че не ги е купувал тези полароиди от Синтезис, защото кадрите на горящи автобуси от една вълнуваща революция щяха да са на черти от неправилното съхранение на филма.
Минериада – от миньор и олимпиада. Това са серия от протести и често насилствени сблъсъци на миньорите от долината Жиу в Букурещ през 90-те години на ХХ век, по-специално през 1990–1991 г. Терминът „минериада“ се използва и за обозначаване на най-значимия и най-насилствения от тези сблъсъци, състоял се между 13 и 15 юни 1990 г. През 90-те години миньорите от долината Жиу играят видима роля в румънската политика, а техните протести отразяват междуполитическите и обществените напрежения в периода след Румънската революция.
снимки: Стефанѝ Стоева. Кофти ли са снимките – да, кофти ли е осветлението… също да. Кой е виновен?
От съкилийници до съпартийници. Последната Коледа (на Чаушеску).
Аз съм чувала, че за да си фен на златото, все за нещо е трябвало да си бил в затвора. Както е и случаят с Николае Чаушеску. През 1940 г. е арестуван и съден, а през 1943 година бива преместен в затвора в Търгу Жиу, където е в една килия с Георге Георгиу-Деж (от 1944 до 1965 г. е Първи и Генерален секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия). След смъртта на Георге, специфично след 3 дни, Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия. Създава известни симпатии към себе си чрез курса на независимост от Съветския съюз, излизането от Варшавския договор и отказа за инвазия на Чехословакия.
G
снимка 1: Изрязан портрет на Николае Чаушеско от серията „Последната Коледа (на Чаушеску)“ с автор: Анон Роланд Лауб
снимка 2: Стефанѝ Стоева
89‘
През 80-те отвсякъде вече се усещат балоните на кипене, тайната полиция на режима — Секуритате — запазва строг контрол върху информационните потоци и систематично потиска всякакви форми на свободно изразяване и зараждане на вътрешна опозиция. Южна Румъния успяват да ловят наши програми благодарение на равнинния си терен и БНТ се явява като малък процеп в бетона. Всичко споменато горе води до въстанието в Брашов на 15 ноември 1987 г. заради продължителността на Политиката на строги икономии. Това въстание е потушено от Секуритате, като се арестуват над 300 човека от които много са осъдени на затвор, но камъкът започва да се търкаля, прелюдията към края на режима е започнала. Следват декемврийските бунтове в Тимишоара, които обединяват различните прослойки и разбира се ражда великолепната реч на Чаушеску, в която той осъжда протестите и се опитва да убеди хората, че ще вдигне заплатите им с по 10 леи (4 долара на месец). Тълпата се бунтува и е неспокойна, започват огнестрелни гърмежи и мълвата за стреляне по тълпата от Секуритате се разнася бързо. Тук е и фразата около, която е ситуирана немалка част от труда на Лауб.
ALO, ALO, ALO…
снимка: Стефанѝ Стоева
Чаушеску се опитва да привлече вниманието им, но не се получава, след което се прибира вътре. Започва кървавата революция на Румъния. За разлика от България, тук танковете наистина излизат на площада, по тълпите от хора се стреля от различни сгради, бити до смърт, прегазвани. Всичко това трае часове наред. От 22-ри до 24-ти декември Николае и Елена се опитват да избягат и укрият, но единственото, което намират по пътя, е смъртта си. Екзекуцията им се осъществява от трима парашутисти, а съдебният процес, издал заповедта за присъдите им, трае около 2 часа. Екзекуцията се излъчва по телевизията, но разстрелът не е записан. Румъния става единствената източноевропейска социалистическа държава, в която режимът е свален с насилие.
Последната Коледа (на Чаушеску) поставя въпроси за дискурса на справедливостта и институционалната памет около Румънската революция, три десетилетия по-късно.
Книгата на Антон Роланд Лауб може да се сравни с облака от прелитащи спомени – истински и фалшиви, когато помиришеш нещо, което не си помирисвал отдавна, и има строго кодирана система от усещания, които връща. Относно фалшивите спомени, те не са точно фалшиви и не са и точно спомени, те са усещания на позиции на телата в пространството или съответно тяхната липса. В книгата се редуват образи от пищния личен живот на диктатора и жена му, гардероб, който прилича по-скоро на зоопарк, златните бани, тайната му прожекционна – всичко в необясним лукс, и персонажа, който Чаушеску представя пред народа. Между страниците могат да се намерят и кадри от предаването на живо, фотографии на различни ъгли от пишещата машина на бащата на Лауб, но най-същественото е заложено всъщност в една единствена фотография, която връзва смисловия сноп.
снимка: Стефанѝ Стоева
На страница 59 от книгата Последната Коледа (на Чаушеску) има кадър от филма Носферату от 1922 г. Кадърът е в гръб. Тази проява поставя определен вид знаци, които са мостът между хаотичната история и неориентирания спомен за нея. Това е човекът, който се опитва да си спомни минало, което е донякъде негово. Освен ироничният коментар, кадърът служи за поколенчески ориентир. Това прави книгата действителна и важна. Използването на визуални подложки от телевизионен бял шум е приятен избор за някои от фотографиите, особено на тази с кадър от филма, добавя към усещането за прекъсване на някакъв вид връзка, която говори на твой вътрешен език. Книгите му имат завършеност и успяват да зададат усещане, което не отговаря на дефиниция. Това аз наричам прост успех. Работата на Антон Роланд Лауб, книжната такава, влива у човека усещането за безизборност, като разходка в мъгла, която е по-скоро въображаема, но опасна. Това се дължи на умелото и пресметливо боравене с чуждата памет и на безусловното преследване на някакъв вид истина.
Съпътстваща програма:
27 януари, 17:00-20:00 ч. | Библиотека ФотоСинтезис: Фокус – фотокниги от издателство „Kehrer“
10 февруари, 19:30 ч. | Прожекция на филма „The New Year That Never Came“, 2024 г. (реж. Богдан Мурешану) в Кино Одеон
ALO, POLICIYATA LI E?* е част заглавие на песента Фиаско – Ало, полицията ли е? (Fiasko Alo policiyata li e?) на рок група на българското десетилетие ТДК.
