Ян Артюс-Бертран, известен със своите творби от фотография на дива природа, както и с въздушните си снимки става администратор на природен резерват само на 20-годишна възраст. По-късно, към неговата 30-годишна възраст се премества в Кения със съпругата си, където заедно провеждат тригодишно проучване на семейство лъвове в резервата Масай Мара. Докато е в Африка, той работи като пилот на балон с горещ въздух. Първата му книга, „Лъвове“, може да се свърже с приключението му в Кения и в тази връзка, творецът разказва, че лъвовете са неговите „първи учители по фотография“. Стъпка по стъпка Ян става репортер, заема се активно с каузата “опазване на околната среда’’ и обединява усилията си с медийни гиганти като National Geographic, Paris Match, Life и Figaro.
Ян Артюс-Бертран твърди с известна доза скромност, че неговите поразително красиви снимки възпроизвеждат единствено и само… света. Ако естествено разберем как да погледнем на него и как да го уловим. В бестселъра му ’’Земята отгоре“ блестящите му, уникални геометрични образи формират един от най-изразителните ‘’химни за Земята’’. Невероятните пейзажи от четирите краища на земята са заснети от хеликоптер и именно тази работа на фотографа се оказа неоспорим бестселър и една от най-продаваните илюстрирани книги от появата й до днес. Според Le Monde “красотата на изображенията, прецизността на текстовете и атрактивната й цена са я превърнали в историческа книга.”
снимка: Ян Артюс-Бертран
Но преди всичко Ян-Артюс Бертран развива хуманистичен, социален и етнологичен подход към фотографията. Във филма си “Човек”, появил се на бял свят през 2015 г., фотографът и документалист, особено запален по въздушните изгледи на нашата планета се интересува и от хората, които я обитават. Развълнуван от историите, разказани от неговите събеседници по време на документалното заснемане, Ян решава да “погледне на света през очите на жените“, като им дава думата по уникален начин.
снимки: Ян Артюс-Бертран
Екип от 20 души, от които двама мъже заснема около 2 000 жени от 50 различни държави. Именно в тази съвместна работа на (около) 3 000 часа заснемане, Ян Артюс-Бертран има възможността да твори с френско-украинската съ-режисьорка Анастасия Микова. Резултатът е филм с продължителност от 1 час и 48 минути, който представя възможно най-пълната картина на това какво означава да си жена в днешния свят.
Тематиката и обменът са всеобхватни, а представителките на обществото – разнообразни. Млади или стари, богати или бедни, интервюираните (винаги в личен и интимен план) разкриват себе си свободно, дълбоко. От дипломираната дама от Харвард до чистачката, от жената шофьор на автобус до планинската селянка, от майката до проститутката- палитрата на лица, истории и емоции е наситена. Строги и изчистени кройки, тениски, сари, традиционен bubu, дори народна носия, на група танцьорки от индийски произход- добре дошли в това социално и антропологично приключение!
Любов, грижа, секс, работа, старост, домашно насилие, образование, брак, финансово положение, майчинство, болестта рак – нито една тема не е пропусната или избегната. Неусетно (и без предупреждение) преминаваме от младото момиче, гордеещо се с първата си менструация към младата жена, която така и не забравя болката от откъсването от корените й, за да бъде принудително омъжена на петнадесетгодишна възраст. Продължаваме пътешествието с шестдесет годишната вдовица, която помни и почита съпруга си. Гневим се с феминистката – “завоевателка” и изживяваме ужаса на жертвата на Даеш, продадена и изнасилена няколко пъти… понякога е трудно да следваме разказа и да направим какъвто и да е прочит на реалността.
снимки: Ян Артюс-Бертран
“Жена“ е интимна и мултикултурна творба. “Жена“ е международен и социален проект. “Жена“ е възможност да се подчертаят несправедливостите, пред които са изправени жените на терен, независимо къде се намират или към коя социална класа принадлежат. Но това, което документалният филм подчертава преди всичко, е вътрешната сила на жените и способността им да променят света въпреки всички трудности, пред които са изправени.
В тази така наречена “нова ера”, в която гласовете на жените все повече отекват, този филм не е само за отстояване на права или фокусиране върху това, което не е наред, но и за намиране на решения, както и опит за помиряване на двата пола. Чрез този филм ще откриете гласа на жените такъв, какъвто не сте го чували досега. Базиран на индивидуални интервюта, обединяващи стотици свидетелства на държавни глави, кралици на красотата и работнички, трудещи се в отдалечени региони на света, филмът дава живот на сценарии от ежедневието, до които не винаги успяваме да достигнем, особено в този вид.
Художествените елементи на биографиите разширяват визуално историята на тези жени, показвайки ги поотделно, в обикновените им всекидневие и рутина или по време на големи събития, обединяващи хиляди жени. По време на творческия процес Ян-Артюс Бертран и Анастасия Микова си сътрудничат с артисти като фотографа Питър Линдберг, за да изследват връзката на жените със собствените им тела или с танцьорките от колектива Bandaloop, чийто алегоричен танц чудесно илюстрира силата на жените и способността им да се издигнат до измерения, които биха променили обществените структури и парадигми.
снимки: Ян Артюс-Бертран
