Софи Кал е френски мултижанров артист, чиито изяви във фотографията носят етикети с надпис „преследвачка“. Нейното жизнено любопитство я тласка в различни ъгли от съществуването на обикновените хора. Като фуга, тя се настанява между тухлите на бита, като изчаква правилния момент за разпукване на изгрева. Нейният инстинкт за сътворяване на разказ и галантното изследване на интимността, са мощен удар в стомаха. Нещо, което не може да остане незабелязано.
снимка: Софи Кал
“Blind”
През 1986 г. Кал задълбава във връзката между видимо и невидимо. Барикадира себе си в институт за слепи в Париж и интервюира посетителите му. Въпросът, който задава е прост и само един. От този обмен, тя извлича 23 разговора съпроводени от 80 фотографии, които през 1989 г. дебютират в изложба в Лос Анджелис. По-късно тази материя, ще се превърне в книгата „Blind” (2012), която обръща читателя с хастара навън.
Срещнах хора, които са родени слепи. Които никога не са виждали. Попитах ги какъв е техният образ на красотата.
снимки: Софи Кал
От този фундаментален елемент до края на книжното тяло, разгръщането на страниците се превръща в церемония. Ритуал следващ извивките на съзнания живеещи в избистрена визуална тъмнина.
Софи Кал използва директните черно-бели портрети на незрящите, за стопяване на разстоянието породено от различието. Образите им излъчващи естествено блаженство, подплатяват думите им в балансирания танц между представа и реалност.
Изплевени от помпозност, отговорите, които участниците в проекта на Кал дават, могат единствено да бъдат сравнени с нежността на паяжина.
Всяко интервю представено в книгата е, разбира се транскрибирано на Брайлов код, който придава дуалност в цялостното усещане. Комбинацията между ефирните им думи и тежестта на визуалното им въплъщение, създават паралелно измерение, в което читателят се чувства в безтегловност.
Освен майсторски изведеният разказ, Софи Кал успява да просмуче тънкостта си на разказвач дори във физическите материали, от които е съставена книгата. Синхронът между употребата на различни видове хартия (мат, оризова и гланц) симулира реда в който незрящите живеят, динамичността, на която са подложени рецепторите им.
Матирана хартия е избрана за портретите, потапяйки ги в дълбочината, която мат хартията предлага. Оризовата е заела ролята на метафоричен разделител от една страна, но от друга именно свързващ елемент. Тя е тънкият пласт, който дели портрета (жизнената фигура) от желанията му (недостижимата визуална красота), но и оксиморонно играе ролята на мост, тъй като именно върху нея е напечатан отговорът. Гланцът е оставен за Брайловия код, който с хлъзгаво бута пръстите на зрящия читателя по изписаните точки в светлоотразително неразбирателство.
Софи Кал
Фотографията на Кал е доказателство, че простотата е ключ към непосредствеността. Вниманието и грижата, които тя влага в снимките си граничат с майчина обич. Работата на Софи Кал върху книгата „Blind” е дълбоко гмуркане в тъмнината на едно табу. Процес, на максимално извеждане. Тя описва неподправената красота на смелостта.
