Нан Голдин: фотографията ми показва колко много съм изгубила

„Преди си мислех, че фотографирайки хората покрай мен, никога няма да ги загубя. Впоследствие разбрах, че всъщност снимките ми показват колко много съм изгубила.“ – Нан Голдин

Нан Голдин се прочува за първи път през 1986 г. с „The Ballad of Sexual Dependency“, дълбоко личен визуален дневник, разказващ за борбата за интимност и разбиране между нейните приятели, семейство и любовници. Първоначално представен като слайдшоу под акомпанимента от музиката на групата Velvet Underground, Джеймс Браун, Нина Симоне, Шарл Азнавур и други, проектът е създаден просто за да забавлява приятелите на Нан – редица от които са част от субкултурата и хора, употребяващи твърда дрога в Ийст Сайд на Ню Йорк. Жадни да живеят, те организират купони, друсат се, воюват, правят секс, заразяват се със СПИН и по ирония на съдбата, постепенно изчезват.

НАН ГОЛДИН – „БАЛАДАТА НА СЕКСУАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ“

Откровено и сурово изобразяване на любовта и загубата

Проектът е показан за първи път публично на Биенале в музей Уитни в Ню Йорк през 1985 г. , а още следващата година е публикуван като фотокнига. Бидейки във вихъра на водовъртежа, докато се опитва да се задържи на повърхността, Нан Голдин използва фотографията, за да създаде физическо усещане за памет, работата й се превръща в молитва към Бога, макар и проникната с дълбоко чувство за загуба. През последните 25 години въздействието на книгата съществува не само във фотографията, но и в социален контекст. Помагайки за повишаване на осведомеността по теми като хомосексуалността и болестта СПИН, творбата сега се възприема като съвременна класика. Откритият, суров стил на наратива и наситения цвят на Голдин карат зрителя да се оттласне от повърхността на фотографията, за да се сблъска с истината отвъд.

Чрез дълбоко откровено и лично регистриране на живота на Нан и на нейните приятели, „The Ballad of Sexual Dependency“ разкрива личната одисея на Голдин, както и универсално разбиране на човешките енигми, съпровождащи живота ни – страст, борба, самостоятелност, зависимост, любов и загуба.

НАН ГОЛДИН – „БАЛАДАТА НА СЕКСУАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ“

Фотографията, както често заявява Нан Голдин, не само е осветявала живота й, но е спасявала и душата й.

„Всеки път, когато преминавам през нещо страшно или травматично“ отбелязва тя, „фотографията ми помага да оцелея“

Травматичните преживявания идват твърде рано в живота й. Родена като Нанси Голдин в еврейско семейство от средната класа в Лексингтън, предградие на Бостън, тя е най-малкото от четири деца, с двама братя и една сестра. Голдин е много близка със сестра си Барбара, която от ранна възраст се бунтува срещу съмнителната порядъчност на американската средна класа. Тя е била свидетел на нарастващия гняв и болка на сестра си, докато Барбара не се самоубива на 18-годишна възраст. Когато Голдин се премества в Ню Йорк в края на седемдесетте години, тя започва да прави снимки на хора от най-близкото си обкръжение, създавайки колекция от творби, която по-късно ще се превърне в „“The Ballad of Sexual Dependency“.

НАН ГОЛДИН – „БАЛАДАТА НА СЕКСУАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ“

Благодарение на силната връзка между фотографа и субекта, Голдин дори нарича своите обекти „семейство“. По-късно Голдин пише , че са „Обвързани не по кръвна линия, а от сходния си морал, от необходимостта да живеем пълноценно и за момента“. Откривайки и изразявайки възхищението си от това сурогатно семейство, Голдин също така цитира сестра си, която както тя веднъж казва, „се роди в неподходящото време и не принадлежеше на никакво племе, няма такива хора като нея“. Историята на Нан Голдин за градския живот на ръба е лебедовата песен на бурното и мъчително време в историята на Ню Йорк, което достига своя връх в началото на 80-те. Творбите на художничката улавят един съществен елемент на човечеството, който превъзхожда всички други усилия: необходимостта от свързване.