Жива легенда във фотографския свят, Майкъл Нортръп, роден през далечната 1948г. в град Мариета (да, точно така), Охайо, се сблъсква с камерата чак през 1969г., посред разгара на Виетнамската война, докато учи бизнес науки в Ohio University и е на прага да отпадне от трето учебно заведение за последните три години.
От отчаяние и дълбока липса на призвание и смисъл в живота си, като последна инстанция решава да се запише в клас по фотография. Било е любов от пръв поглед. Веднага след това записва бакалавър, и последством магистратура по изящни изкуства в The School of the Art Institute of Chicago, където по-късно преподава, както и в редица други университети из страната.
снимка: Майкъл Нортръп
„Flash Love 1977-2000“
Работата на Нортръп е всеобхватна и рязка. Вдъхновен от съвременници като Лий Фридлендър, Даян Арбус, Док Едгъртън, любопитството му да се гмурне към дълбините на човешкото преживяване го обзема. Целенасочен и без извинения започва да манипулира светлината по собствено усмотрение, като достига до абсолютният връх в просторите на въображението.
“Аз съм много по-възприемащ, отколкото концептуален. Тези изображения представляват дневник на живота и константата е моето око, което наблюдава и записва това пътуване”.
– Майкъл Нортръп
Изящно устроената структура, скрита в сянката на всекидневните на пръв поглед кадри, изплува като златен часовник в блато от посредственост. Наяве излиза нещо подобно на семеен архив на илюзорен град, заснет от пет-годишно дете с прецизността на хирург. Нортръп ловко манипулира непринудените ситуации и запечатва реалността точно в момента, когато корпореалното се пресича с мистичното. За миг дърпа „червената завеса“ и ни разкрива сюрреалистичната случайност на обстоятелствата.
снимка: Майкъл Нортръп
Ранните му черно-бели фотографии поднасят усещане за чувственост и човечност, снимките и персонажите са болезнено лични, като че ли композирани специфично за зрителя. Абсолютно неподправени кадри от живият живот инфузирани с шеговит нюанс. Като зимна зора започва да се прокрадва честото деперсонализиране на субектите в кадрите му, самият той твърди че портретирането не го интригува и повече използва хората като обекти, подобно на ранните дадаисти и формалисти. Тази игра с природата на идентичността, концентрира вниманието към жеста на тялото в околната среда, извличайки човешкият стимул от него, телата и маниерите стават по-разказни и изтръгват малко контекст от ситуацията.
снимка: Майкъл Нортръп
Съществен елемент в техниката му е прецизно изтъканата ирония и проницателното му чувство за хумор, вплетени на сетивно ниво във всеки кадър. Особено повлиян от майка му и нейното гротескно остроумие, от инфантна възраст възприема хумора в трагедията и го олицетворява във визуалните си разкази. Създаването на илюзорни спомени е метод на дишане, неизменно слято с ежедневието му и осланящо се неимоверно на случайността и на момента на произшествието.
С разкриването на цвета в творчеството му се оголва допълнителен слой енигматичност. Същината на материята бива по-гъвкава и безпрепятствано разтягана, същевременно иронията изкусно танцува все по-страстно с всяка стъпка. Картините стават по-свръхестествени и илюзорни, и до известна степен по-смели в изобразяването на неконвенционални случки.
Нортръп не парадира с елитарност или суета, снимките му са искрени и безусловно енкапсулират ситуациите, които „няма как да си измислиш“. Едни от най-въздействащите му фотографии от този период са от бракът му с първата му жена Пам, част от които публикува през 2018-та година във фотокнигата „Dream Away“. Извънредно автентични, необичайни образи на ежедневна интимност.
снимки: Майкъл Нортръп
Деветдесетте години бележат креативният апогей на Нортръп. Изцяло потопил се в дебрите на лудостта и мистиката, ловко изработва комплексните си системи за лов на мигове. Светлините приемат формата на палитра, светкавиците кривят облика на предметите, хората са претворени картонени изрезки, а камерата е съвършената машина за маскиране.
В тази фаза достига пикът на развитието и експериментите си и повече „рисува“ върху самия негатив. Творенията приемат почти съновна форма, с трудно различими човешки фигури, пейзажите и интериорите изглеждат като смес от ренесансов карнавал и кошмар на Салвадор Дали.
Работите му намигват към ранните колажи в зората на сюрреализма, като същевременно запазват аналоговите похвати на създаването им. С едни от най-забележителните кадри в новата история на фотографията, успява да се наложи като цар на иронията и отявлен майстор манипулатор на настоящето.
