През 1986 г. японският фотограф Масахиса Фукасе публикува легендарна книга, наречена “Самотата на гарваните“. Тази емблематична творба представя страници, почернели от заплашителни гарвани, летящи на ята или поединично. Снимките, заснети от Фукасе разказват за собствената му самота и вътрешно страдание. Чрез тази легендарна книга Фукасе създава поетичен визуален език, който надхвърля културните граници и резонира сред зрителите по целия свят.
“The Solitude of Ravens“ изследва темата за самотата по дълбок и емоционален начин. Гарваните, често разглеждани като символи на нещастие или смърт стават централни герои в неговите фотографии. Застрашителното им присъствие и мрачният им, мистериозен вид създават потискаща атмосфера.
снимка: Масахиса Фукасе
Фукасе използва тъмната птица като метафора за собственото си преживяване на отчаяние. Снимките улавят екзистенциалната изолация белязала живота му. Гарваните са самотни фигури сред пусти пейзажи, предизвикващи силно усещане за празнота. Снимките са лишени от какъвто и да било обяснителен текст или контекст, което позволява на зрителите да усетят суровата емоция и да се свържат директно със същността на творбата.
Многократното присъствие на птиците създава хипнотична атмосфера, в която всяко изображение изглежда като вариация на темата за тъмнина. Гарваните се превръщат в мощни символи на отчуждение, болка и човешка слабост.
снимка: Масахиса Фукасе
Тъмните, често размазани полети на гарваните, които се размножават в поредицата от изображения на Ravens, продължават да предизвикват интереса на ентусиастите на фотокниги. Като митичен обект, Ravens премина през две преиздания след първото през 1986 г., чиито копия бързо биват разпродадени. Алтернативно озаглавена “Ravens“ или “The Solitude of Ravens“ (издание от 1991 г. на Bedford Arts), книгата на Масахиса Фукасе ни потапя в студено измерение.
Английският издател Майкъл Мак използва за дългоочакваното преиздание на книгата графичния дизайн на оригинала, в който емблематичният профил на една от гарваните, заснети от Фукасе, се появява релефно в черна платнена корица.
Въпреки че е логично повечето произведения на изкуството да се поставят в биографичния контекст на техния създател, рядко те резонират с живота на твореца толкова, колкото Ravens. Докато личният живот на Фукасе бива белязан от обсебващия му нрав и от неговия трагичен край (Фукасе прекарва последните двадесет години от живота си в кома след падане по стълбите на бара, в който пие всеки ден), работата му е посветена на темите за изолацията, загубата и смъртта. Но въпреки тъгата, която обитава снимките на Фукасе, от работата му струи мощна красота.
Можем да си спомним стихотворението на Едгар Алън По „Гарванът“, в което суровата птица води разказвача до осъзнаването, че “никога повече“ няма да намери изгубената си любов. Историята разказва, че Фукасе е създал изображенията на “Карасу“ (гарван на японски) след раздялата му с втората му съпруга Йоко Уанибе. Ако е вярно, че тази раздяла е била спусъка за едно изключително поетично творение, светещо в мрака на един измъчен живот, трябва също да си припомним, че Гарваните са създадени в продължение на десет години, през които Фукасе безмилостно преследва птицата, символ на лоша поличба. Така че нека подчертаем преди всичко очарованието и обсебеността на артиста от неговите теми, способността му да се остави напълно да бъде увлечен от визуалния мотив, за да извлече от него фотографски материал със силен метафоричен потенциал.
снимка: Масахиса Фукасе
Снимките на Ravens първоначално са публикувани в японското списание Camera Mainichi между 1976 и 1982 г. под формата на осем кратки фотографски есета, озаглавени Karasu 1 to 8. След това списанието се ръководи от важния куратор и редактор Шоджи Ямагиши, инициатор, с Джон Шарковски от изложбата “Нова японска фотография“, представена в MoMA през 1974 г. Едва четири години след последната поява на “Карасу“ в японското списание Фукасе публикува това, което според мнозина се превръща в една от най-успешните фотографски книги през последните десетилетия.
Непрекъснатото движение на птиците, смесено с образите, уловени по време на движенията на фотографа допринася за импресионистичния апел на един студен свят, в който разстоянието между съществата изглежда неизмеримо. Отгатваме тук-там силуетите на съвременниците на Фукасе, които той представя като призраци на едно безлично общество. Бледите образи изглеждат нападнати от ескадрони гарвани, летящи по посока на градовете и селата на страната. Мрачен образ в следвоенна епоха. Въпреки всичко това ние се потапяме в работата на Фукасе, оставяйки се да бъдем увлечени от брилянтно композирания ритъм на поредицата от фотографии.
снимка: Масахиса Фукасе
Трябва да подчертаем важния жест на издателя Майкъл Мак, който чрез преиздаването на “Гарвани” гарантира приемствеността на произведението в най-известната му форма – тази на книгата. Докато отпечатъците на творците намират предпочитано място в музеите, което гарантира тяхното съхранение, книгите са предмети, чието съществуване често е ефимерно. Предназначена да направи публично достояние творчеството на даден артист, книгата се намесва преди всичко в личното пространство на човека, който я притежава. Следователно можем само да аплодираме тази инициатива, която ще позволи на новите поколения да открият комуникативната сила на поредиците.
Въпреки че Фукасе умира през 2012 г., наследството му продължава да живее чрез “Самотата на гарваните“ и другите му произведения. Поредицата често се изучава в училищата по изкуствата и се излага в галерии и музеи по света.
