Лейла Алауи бе повече от просто фотограф с талант и с двойна култура. Тя бе страстен и ангажиран визуален разказвач, улавящ същността на мароканското богатство и различие. Нейната работа не само разкрива красотата на Мароко, но също така хвърля светлина върху социалните и политически проблеми, които са оформили страната, такава, каквато се представя днес.
Родена през 1982 г. в Париж с баща от марокански произход и майка французойка, Лейла Алауи израства между двете култури. Тази комбинация от влияния оформя артистичната й визия и я вдъхновява да изследва проблемите на идентичността, имиграцията, дискриминацията и човешките права чрез средствата на фотография. Лейла е убедена, че изкуството може да бъде мощна среда за осъзнаване и промяна.
Лейла Алауи, снимка: https://www.vogue.de/
Работата на Лейла Алауи е дълбоко вкоренена в междукултурния диалог. Тя пътува из Мароко, срещайки маргинализирани общности и разказва техните истории със състрадание и съпричастност. Снимките й изобразяват многообразието от лица и традиции на страната, подчертавайки сложността на мароканското общество. От интимни портрети до сцени от ежедневието, образите й са пропити с хуманност.
Сред най-забележителните й проекти е „Les Marocains“ – “Мароканците“ – поредица от завладяващи портрети, които подчертават етническото и културно богатство на страната. Лейла работи с берберски жени, работници имигранти и с бежанци. Чрез тези проекти Лейла Алауи се стреми да разбие стереотипите и да даде глас на “нечутите“, на “невидяните”.
снимка: Лейла Алауи
За съжаление, животът и обещаващата кариера на Лейла Алауи биват прекъснати през 2016 г., когато тя става жертва на терористична атака в Уагадугу, Буркина Фасо, докато работи по документален проект за Amnesty International. Смъртта й е трагична загуба за артистичната общност и за всички, които са били докоснати от творчеството й.
Въпреки преждевременната й смърт, наследството на Лейла Алауи продължава да живее чрез нейните изображения.Творбите й са изложени в галерии и музеи по цял свят, напомняйки на всички за изкуството, което дава тласък за размисъл и промяна. Нейната ангажираност към социалната справедливост продължава да вдъхновява творци и защитници на човешките права от всички краища на света.
снимка: Лейла Алауи
Лейла Алауи използва фотографията, за да разкаже история, за да изобличи непоносимото. За нея фотографията не е естетика. Фотографията е средство за постигане на цел. Според семейството й, Лейла е желаела да се откаже от фотографията и да се насочи към документалните филми, за да преведе по-добре историите, живеещи в съзнанието й. Защото активизмът на Лейла не е нещо ново.
“Беше изключително- хората чукаха на вратата цял ден на погребението й.”, споделят близки на Алауи.
Когато Лейла е бил малка е питала работниците във фамилната къща дали са жадни и им е купувала напитки и цигари. Правила го е дискретно без да говори за това. Тя винаги е била близо до “изоставените“, както ги е наричала. Имала е много глезено детство и е споделяла ежедневието си със знаменитости като Ив Сен Лоран или Серж Лутенс.
снимка: Лейла Алауи
Но всъщност, този свят не интересува Лейла. Когато започва да става известна в света на фотографията, семейството е имало възможност да обядва с Палома Пикассо, а Лейла не пожелава да се запознае с нея.
Работата и истинските срещи са достатъчни за нея. Няма нужда от кристали и пайети, от свят, в който е израснала. Майка й е дъщеря на френски работник, а баща й – буржоа мароканец. Лейла е “малката мароканка“ във Франция и “малката французойка в Мароко“. Всички тези противоречия я превръщат във фотограф с дълбоко човешки поглед. Сякаш чувствайки, че часовете й на тази земя са преброени, Лейла има за цел да улови очите на хората, които имат да предадат запомнящо се послание.
снимка: Лейла Алауи
Лейла създава поредица от работа с онкоболни деца в лечебни заведения в Мароко. Също така снима в продължение на 3 месеца 1000 работници във фабрика в Индия, целейки да покаже условията на живот на работниците, чийто дрехи, “носим всеки ден”.
Последната й работа – проект, наречен „Островът на дявола“, включва бивши работници от фабриката на Renault, първите северноафриканци заселили се във Франция. Алауи прекарва три месеца с тях. Като антрополог на човешкото страдание се стреми да разбере, да се доближи до това, до което тези хората наистина изпитват и чувстват, идвайки да търсят “френската мечта”.
Лейла възнамерява да проследи и второто, и третото поколение имигранти, за да разбере кризата на идентичността, гнева и възхода на мракобесието. Множество други нейни проекти са свързани с темата за тероризма и е абсолютно невероятно е, че това застига живота й.
снимка: Лейла Алауи
Лейла умира на 33 години от тежки куршумни рани при терористична атака.
Това обаче не е образът, който трябва да се запомни от Лейла. Арабският и франкофонски свят помни страстта й да изобличава, любовта й към хората и огромния й талант. Културни организации от цял свят представят изложби с работата на Алауи, именно с идеята за приемственост на разнообразието.
Така че може би “утре” ще бъде различно. Насилието ще избледнее. Манталитетът ще се проясни.
Изкуството ще служи със силата на копнежите на Лейла.
