Портрет на мрачната зима в Швеция от Ларс Тунбьорк

Когато Ларс Тунбьорк приема задачата да създаде собствен портрет на зимата в Швеция, той се опитва да се изправи срещу емоционалната тъмнина, която асоциира с нея. Той винаги изпитва страх от пристигането на зимата в Швеция. Години наред той стратегически поема поръчки за вестници и списания в по-слънчеви и топли страни през тези месеци, за да избегне родната действителност.

Но през 2004 г., когато приема задачата да създаде портрет на сезона за неделната притурка на вестник Göteborgs-Posten, Тунбьорк се опитва да преодолее тези страхове. Той може би се е надявал, че съсредоточавайки се върху работата си, която е негов източник на мотивация и удоволствие, ще успее да се изправи срещу мрака. Докато пътува с колата си из страната, посещавайки предимно малки градове и населени места, Тунбьорк търси хора и места, които са визуално отражение на емоциите му.

снимка: Ларс Тунбьорк

„Мрачният сезон е тежък за всички“, казва жена му, режисьорът Мод Никандер. „Особено ако отидете в малките населени места в Швеция, там нищо не се случва. Когато се оглеждаш по улиците, там няма никой, защото е много студено и хората не излизат.“

Ларс Тунбьорк открива това, което е търсил в задрямалите жилищни блокове, треторазрядните барове и пустите улици. Окъпани в безпощадната светлина на ярките му проблясъци, несъпоставимите предмети на г-н Тунбьорк – мръсен снежен човек с изрисувана със спрей усмивка, стадо морски чайки, човек, седящ сам в автобус – излизат от тъмнината с брутална яснота. Светското става гротескно.

„Това беше едновременно автопортрет и документална картина на това, през което преминават много хора през това време“, казва г-жа Никандер.

Поредицата „VInter“ ( Зима ), дебютирала в Moderna Museet в Стокхолм през 2007 г., е нещо различно, което не прилича на нищо правено преди. През предходните десетилетия Тунбьорк е изградил за себе си международно име на дързък наблюдател на съвременния живот, както в репортажите, така и в художествените книги, включващи „Country Beside Itself“ (1993) и „Office“ (2002). Фото редакторът Кати Райън от една страна разчита на г-н Тунбьорк, верен и непоколебим сътрудник в списание „Ню Йорк Таймс“, да открива абсурда навсякъде, където го е изпратила – независимо дали става въпрос за болница за соколи, за търговски център в Пекин или по улиците на Таймс Скуеър. В „Зимата“ продължава да присъства и чувството за хумор, което е запазена марка на г-н Тунбьорк, но се появява и нова характеристика – меланхолията.

„Никога не бях виждала толкова ярко представяне на това, което някой, който се чувства депресиран, най-вероятно изпитва“, казва г-жа Райън за поредицата в реч в Boraas Konstmuseum миналата година.

Най-интмното художествено произведение на г-н Тунбьорк в крайна сметка е последната му творба. Докато продължава да приема поръчки за списания през следващите осем години, макар и по-рядко и да участва в отделни художествени курсове, той не завършва нито един следващ личен проект. Той се беше впуснал в поредица от пейзажи, казва г-жа Никандер, но пълзящото чувство на съмнение в самия себе си скова усилията му. И така Ларс Тунбьорк почива през април 2015 г. след прекаран инфаркт на 59-годишна възраст.

„Имах чувството, че след ‘Vinter’ той всъщност никога не се възстанови напълно“, казва Одбрат.

снимка: Ларс Тунбьорк

За Одбрат „Vinter“ не просто представя опита на Тунбьорк с депресията. Отвъд това, казва той, това е аргумент за вижданията на Тунбьорк за живота като упорита съпротива срещу силите на екзистенциално отчаяние. Снимката на Тунбьорк на възрастен човек в инвалидна количка, която върви по заледена задънена улица, сбито и точно обобщава перспективата, отбелязва Одбрат.

„Виждам го като някаква алегория на условията на живота“, казва той. „Знаеш, че вървиш към задънена улица, но въпреки това не се предаваш.“