Годината е 1936, а денят е мрачен и сив, съпътстван със ситен дъждец, който пада по платното на магистрала 101, простираща се между щатите Вашингтон и Калифорния. Доротея Ланг пътува към удобната си резиденция в подножието на Бъркли след завършването на едномесечна задача, документираща тежкото положение на мигриращите селскостопански работници близо до Лос Анджелис.
Точно след като подминава Санта Мария, в покрайнините на Нипомо, Ланг забелязва груб дървен знак отстрани на пътя, обявяващ „Лагер за берачи на грах“. 40-годишната фотографка вече е събрала достатъчно полеви бележки и снимки през изминалия месец, а главният фотограф на Администрацията за Презаселване на Франклин Рузвелт не открива табелата за особено примамлива. Но нещо в грубоватото дърво остава в съзнанието на фотографката.
Само 20 минути след като подминава табелата, Ланг прави обратен завои и следвайки “инстинкт, а не разум” поема по калния път към лагера. В края му тя открива разпръснат, мизерен къмпинг с близо 2500 селскостопански работници мигранти, борещи се с глада и праховите бури. Работниците са открили лагера заради реклами във вестниците, обещаващи работа в полетата с грах в Нипомо, само за да останат разочаровани и разорени, когато продължителните дъждове през късната зима унищожават реколтата.
Снимка: Доротея Ланг
“Привлечена като магнит” (както споделя пред списание Popular Photography през 1960 г), Ланг забелязва овехтяла, разпадаща се палатка, помещаваща млада майка и децата ѝ. Фотографката бързо вади камерата си и без да се замисля прави първата снимка. Приближавайки се все по-близо до децата и майка им, Ланг прави още 5 снимки, последната от които остава запечатана не само върху сребърно-нитратния филтър на камерата, но и във вечността. Тя представлява портретна снимка на 32-годишната “Майка Мигрант” Флорънс Оуенс Томпсън с ръка нежно положена върху устните ѝ, крайчетата на които помещават декади болка, трудности и неповторима устойчивост.
Снимка: Доротея Ланг
След като прави снимката, Ланг осъзнава, че е съхранила есенцията на задачата си – съхранила е парче история, което ще остави неминуем отпечатък върху историята на Голямата Депресия. Вероятно умората от дългата задача, примесено с възторжеността на добре изпълнената работа подтикват Ланг да попълни бележките си лековато, пропускайки ключови детайли за Майката Мигрант и за децата ѝ, както и конкретният месец (в една от бележките на Ланг пише фервуари, а в други – март). Единственото, което Ланг записва докато интервюира съседите на младото семейство, е възрастта на майката. Останалото остава илюзия докато 40 години по-късно историята не излиза наяве.
Коя е Майката Мигрант?
Може би най-голямата историческа неточност, насърчена от снимката на Ланг, е изобразяването на Флорънс Оуенс Томпсън и нейното семейство като типични бежанци от европейски произход, присъединили се към голямата миграция през 30-те години към Калифорния. Макар Томпсън наистина да е родом от Оклахома и преместила се в Слънчевия щат, тя е всъщност чистокръвна индианка със семейство, изселено от племенните земи.
Нещо повече, тя и първият й съпруг, Клео Лерой Оуенс, са живели в Калифорния през по-голямата част от последното десетилетие, когато Ланг заснема образа на Томпсън на филм. Самата Флорънс е родена в земята на чероките и само на 18-годишна възраст се жени за Клео Оуенс – 23-годишен фермерски син от Стоун Каунти, Мисисипи. Малко след това се ражда първата им дъщеря Вайълет, последвана от втора дъщеря Виола, и син Лерой. През 1926 г. младото семейство мигрира към Калифорния, където намира работа в дъскорезниците в подножието на Сиера и в земеделските земи на долината Сакраменто.
Снимка: Доротея Ланг
През 1931 съпругът на Флорънс се разболява от туберкулоза, а малко след това и почива. Няколко месеца по-късно младата майка ражда и 6-тото си дете, което я принуждава да започне работа на полето през деня и в ресторант през нощта, за да издържа семейството си. Именно на втората си работа тя започва връзка със заможен собственик на бизнес в Оровил и забременява от него през 1933 г.
След раждането на сина им, той бива оставен в грижите на баба му и дядо му в Оклахома, докато семейството започва дългата си миграция из западната част на Щатите в търсене на работа и постоянно убежище. Именно докато се намират в Imperial Valley през март 1936 г., Флорънс и семейството ѝ биват навестени от Ланг и екипът на Администрацията за Презаселване.
По време на този съдбовен за историята на фотографията момент мигрантите пътуват на север към Уотсънвил, когато седанът им се разваля и спешен ремонт ги принуждава да променят курса си към полетата на Нипомо. Докато синовете и съпругът на Флорънс поправят колата, в Нипомо пристига правителствения екип от фотографи, сред които се намира и Доротея Ланг.
Когато младежите се прибират с поправената кола, получават вести, че е имало жена, която е снимала лагера. Никой не обръща особено внимание на случката и семейството бързо потегля към първоначалната си дестинация в неведение за историята, която бива създадена.
“Новата Сделка”
Историята с “Майката Мигрант” е изпълнена с множество неизвестни, както от страна на фактите, така и от страна на практиките на Доротея Ланг – обект на редица дискусии за отговорността на журналистите към обектите им и за целите на цялостната Администрация за Презаселване. Проектът на кабинета на Президент Рузвелт, наричан още “Новата Сделка”, представлява втора порция от поредица от програми и проекти, въведени по време на Голямата депресия с цел “възстановяване на просперитета на американците”.
Грандиозността на проекта върви ръка за ръка с опитите на Рузвелт да стабилизира икономиката и да осигури работа и облекчение на страдащите. Когато встъпва в длъжност през 1933г., президентът обещава да се бори активно с високите нива на безработица и озадачаващите нива на бедност в цялата територия на Щатите.
За жалост, въпреки най-добрите усилия на президента Рузвелт и неговия кабинет, Голямата депресия продължава с пълна сила. Безработицата изглежда безкрайна, икономиката остава нестабилна, фермерите продължават да се борят в т.нар. Dust Bowl и хората стават все по-ядосани и отчаяни.
Затова, през пролетта на 1935 г. Рузвелт стартира втора, по-агресивна поредица от федерални програми, понякога наричана “Втората нова сделка”. Тя включва по-разширена стратегия за създаване на нови работни места, надзор върху работническите съюзи с цел по-добри условия за работниците и по-сериозни помощи за икономически разселени лица.
Но за да разбере от какво се нуждаят преселниците, правителството се нуждае от екип от журналисти и фотографи, които да съхранят есенцията на Голямата Депресия и да открият лицата на бедността и мизерията. С това се открива началото на едномесечното турне на екипа на Администрацията за Преселване. Екипът документира истории и снимки от мигрантски лагери в югозападната част на Щатите с висока концентрация на прахови бури (т.нар. Dust Bowl), които унищожават голяма част от поминъка на региона, оставяйки милиони хора без работа и прехрана. Именно в този район се намира семейството на Флорънс, когато екипът на Администрацията решава да направи историческия обратен завой.
“Окъсани, гладни, разорени жътвари живеят в мизерия“
С това заглавие в статия на San Francisco News на 10 март 1936г. за пръв път се появява снимката на Флорънс Томпсън. Ден по-късно в The News тя прави втората си поява на редакционна статия, озаглавена „Какво означава „Новата сделка“ за тази майка и нейното дете?“. Интересният момент от тази случка идва от факта, че Ланг нарушава едно от основните правила на журналистическата практика – тя неглежира желанията на обекта, който фотографира.
Години по-късно пред журналисти дъщерята на Флорънс Катрин Макинтош, която се появява на прословутата снимка с глава, скрита зад дясното рамо на майка си, си спомня разговор с майка си. “Майка винаги е казвала, че Ланг никога не [я е попитала] за името [й] или [е задала] каквито и да е въпроси, така че това, което тя [Ланг] е написала, трябва да е научила от по-големите деца или други хора в лагера“, споделя тя. „Тя също е казала на майка ми, че негативите никога няма да бъдат публикувани – че ще използва снимките само, за да помогне на хората в лагера.“
Доротея Ланг
В теренните бележки, които е подала заедно със снимките си от Нипомо, Ланг включва следното описание: „Седем гладни деца. Бащата е роден калифорниец. Бедстващ в лагера на берачите на грах … поради провала на ранната реколта от грах. Тези хора току-що бяха продали своите гуми за закупуване на храна.“ Отново информация, която в края на 70-те години на миналия век бива отхвърлена от самата Флорънс като невярна с твърдението ѝ, че семейството дори не разполага с гуми, които да продаде.
В материал на Associated Press, озаглавен „Жена се бори срещу известна снимка от Депресията“, става ясно, че Томпсън е написала писмо до редактора на местния си вестник, в което изразява презрение към изображението. В историята на AP тя заявява, че се чувства „експлоатирана“ от фотографията на Ланг. „Иска ми се да не ме беше снимала“, заявява тя. „Не мога да измъкна нито стотинка от това. [Ланг] не ме попита за името ми. Тя каза, че няма да продаде снимките. Каза, че ще ми изпрати копие. Никога не го направи.“
Макар и да е общоизвестен факт, че снимките на екипа на Администрацията показват американската действителност в периода на Голямата Депресия в невиждани до този момент мащаби, те стават обект на остра критика заради империалистичния поглед върху хората. Други критици твърдят, че снимките предлагат единствено воайористична гледна точка върху проблем, който засяга милиони американци. Трети пък откриват лекомисления подход към информацията за лицата на снимките за проблематичен и обиден.
„Американците страдаха и материално, и физически през годините на Голямата депресия до степен, която все още не можем да проумеем напълно“, твърди Професор Лорънс Ливайн от Калифорнийския университет в Бъркли. „Но те също така продължиха, както хората винаги трябва, да живеят. Те ядоха и са смееха, обичаха и се бореха, тревожеха се и се надяваха … изпълниха дните си, както ние изпълваме нашите, с най-важното от ежедневието.“
Макар и фотографа Ръсел Лий да прави изключение със своите фотографии на ежедневния живот на американците, Ланг и нейните колеги се фокусират почти изцяло върху човешкото страдание. Това със сигурност е и една от причините хора като Флорънс Оуенс Томпсън – и много други – да възнегодуват от фотографското им изобразяване. „Майка беше жена, която обичаше да се радва на живота, която обичаше децата си“, споделя една от дъщерите на Флорънс Норма Ридлевски. „Тя обичаше музиката и обичаше да танцува. Когато гледам тази снимка на майка, това ме натъжава. Не искам да я помня така.“
Макар фотографията да изобразява само момент от ежедневието на едно от многото семейства, страдащи от безработица, глад и бездомничество, тя вдъхва усещане на сила и устойчивост. Образът на Флорънс Томпсън става лице на тъгата на милиони хора и вдъхва сила и кураж на нуждаещите се дори в най-тежките времена. Именно затова докато през 1987-ма година, когато Флорънс се разболява от рак и няма достатъчно пари, за да покрие лечението си, фотографията се намесва.
Семейството на Флорънс се обръща към San Jose Mercury News с апел да помогнат за набирането за средства за майката. Така бива открит специален фонд за Майката Мигрант, в който пристигат повече от 35 000 долара, голяма част от които идват под формата на смачкани доларови банкноти. Към тях пристигат прикачени писма на хора, които се припознават в болката на жената от кориците на вестници от 1936-та. Едно от тях, макар и с незнаен подател от Ню Йорк, гласи:
„Приложен е чек за 10 долара в помощ на жената, чието лице е давало и все още дава красноречив израз на нуждата, която страната ни все още не е посрещнала“.
