Фотографската книга Bling Bling Baby! изследва пресечните точки на хип-хоп културата от 90-те години, поп блясъка и съвременния лукс. Кръстено на едноименната песен на B.G. и Hot Boys от края на миналия век, луксозното издание се къпе в неонови цветове и глитър. Прославянето на тривиалното, на разкоша и изобилието води към нов визуален език във фотографията, от който се вдъхновяват все повече автори.
Гай Бурдин е сред пионерите, като използва стилизирани похвати в изображенията си и провокативни декори за модните си ревюта. Изразните средства са ослепителни цветове, хиперреализъм и предварително композирани елементи. Новото течение възхвалява лукса и не се страхува от кича.
Постепенно още артисти “посягат” към този стил, а сред тях са Дейвид Лашапел, Майлс Олдридж, дуото Пиер и Жил (част от авторите в проекта). Идентифицира се нова група, так. нар. фото художници, които изследват границите на медията с въображение, ярки цветове и ситуации, извън баналния им контекст.
СНИМКА: МАЙЛС ОЛДРИДЖ, КОРИЦА BLING BLING BABY!
Идеята за проекта Bling Bling Baby! с изложба в галерията NRW Forum в Дюселдорф през 2017, последвана от книга, е на куратора и редактор Надин Барт, която обединява някои от подходите на това направление във фотографията. Тя представя добре познати и нови имена, и отвежда в един бонбонен, сюрреалистичен, блестящ и невероятно свеж космос. „Ние казваме bling bling, когато блясъкът почти боли, когато сме заслепени от толкова много лукс.“, пише във въведението на книгата Надин.
Надин Барт е куратор и публицист. Учи философия, литература и история на изкуството в Хамбург и дълги години работи като журналист и галерист. През 2006 г. основава своята агенция Barthouse Culture Concepts за изкуство и комуникация.
Селекцията е концептуално подбрана с фотографии, публикувани в издания като Vogue, New Yorker, Garage magazine, Pop magazine (и не само), през последните 15 години. Сред авторите са дуото Christto & Andrew, Анатол Коте, Максим Балестерос, Оливо Барбиери, Естер Хаасе, Джейсъм Мак Глейд, Мат Хенри и други.
Част от фотографиите в книгата са решени в няколко поредици (The silent night, Eden, People from the Past, The ideal woman). Портретът Blinded на Поликсени Паперту иронично загатва за дуалността на лукса, животът в цветен “балон”. Темата с цветята пък е барокова препратка към течението, което за пръв път възхвалява богатството и разкоша.
СНИМКА: ПОЛИКСЕНИ ПАРПЕТУ, FLORA (в ляво) И BLINDED, 2017
Реалността прозира съвсем буквално и в произведението на култовия Лашапел, и неговият прочит на инвазивното влияние на западния свят в Африка. Той използва характерните за стила си колажни елементи и неонови цветове. Социалните послания са чести препратки в неговата фотография, но винаги “опаковани” във фантазия и помпозност.
ДЕЙВИД ЛАШАПЕЛ, 2017
Ръцете, обсипани с диаманти и перли, са разнаваема емблема на консуматорството. Блестящи сапфирени и топазови пръстени очертават пръстите на модела, преувеличавайки силно излъскания блясък на сребърна купа от фотографията на Майлс Олдридж, публикувана първо в Vogue Italia през 2005-а. „Когато имах възможност да кажа нещо в работата си, исках да подкопая този свят – целият този лукс няма да те направи щастлив“, споделя той.
Друга подобна препратка е женската ръка протягаща към телефонна слушалка, стилизирана от дуото Christto & Andrew. Фокусът е върху перлите и кристалите, с усещане от 80-тарски телевизионен филм.
МАЙЛС ОЛДРИДЖ, 2005
МАЙЛС ОЛДРИДЖ, 2012
CHRISTTO & ANDREW, 2015
Елементи ала Уорхол и референции към емблематичната поредица с кенчета от супа “Кембъл”, рамкират фотографиите на английския артист с марокански произход, Хасан Хаджадж. С изцяло stage-нати ситуации, авторът се заиграва с източни класики и капиталистически символи, съвсем натурално вписващи се в естетиката на книгата.
ХАСАН ХАДЖАДЖ, 2011-2012
Поп арт влиянието се усеща отново при фотографиите на Даниел Санвалд и неговата интерпретация с портретите на Джоржия Мей Джагър и Джоан Смолс. Решени в неонови цветове, лицата им са предмети на бляскавата илюзорна реалност на bling bling.
ДАНИЕЛ САНВАЛД, 2012-2014
Човекът като скулптура, разкошен и статичен, почти неодушевен предмет, е подаден като тема от Мартин Шоелер. Той не изневерява на стила си и както обикновено снима известните по един малко по-закачлив и провокативен начин. Пред обективът му този път, съвсем в контекста на проекта, е Джеф Кунс, най-скъпо продаваният съвременен артист, известен още като “краля на кича”.
МАРТИН ШОЕЛЕР, 2013
Черно-белите фотографии на Марк Шрайбер пък контрастират на цялата помпозност от наситените цветове и ни връщат към истинския 90-тарски хип-хоп, където обаче Bling Bling отново се подава от ланците, скъпите часовници и лъскавите коли.
МАЙК ШРАЙБЕР, 2005-2007
Лайт мотивът на книгата е загатнат във всички слоеве на обществото. Тривиалното е вълшебно. Дори и в средностатистически американски заден двор, дни преди Коледа или пък Barbie кафе, в емблематичното розово, като мираж сред многоетажните жилищни сгради в берлинския квартал “Кроицберг”.
МАКСИМ БАЛЕСТЕРОС, 2017
Bling bling концепцията e едновременно иронична поп културна възхвала, но и начин на живот. Стремеж, хиперболизиран до крайност. Надин Барт споделя още по темата, като съвсем не слага край, “Bling не иска много. Bling иска всичко. И всичко не е достатъчно. Светът не е достатъчен. Така че bling достига до звездите.”
