Фотографията е универсален език, който разказва уникални истории с несравнима емоционална сила. Сред нововъзникващите таланти в света на документалната фотография, Ануш Бабаджанян, арменски фотограф, се откроява със способността си да улавя същността на социалните послания. Нейната забележителна работа е призната в международен план с неотдавнашната й престижна награда за дългосрочен проект на World Press Photo за 2023 г.
В проекта озаглавен “Battered Waters“, поредица от снимки разглеждат належащия проблем с недостига на вода в Централна Азия. Създадена в сътрудничество със VII Photo и National Geographic Society, серията бе единодушно похвалена за способността й да повиши осведомеността по решаващ въпрос на нашето време. Изображенията, които Бабаджанян улавя, ни потапят в суровата реалност на общностите, засегнати от екологичната криза, като същевременно хвърлят светлина върху красотата и издръжливостта на хората, борещи се за оцеляване.
Контекст
Достъпът до вода е един от най-дискутираните местни въпроси в Централна Азия днес. Четири държави без излаз на море се конкурират за водни запаси – ситуация засилена от климатичната криза. В продължение на десетилетия взаимозависимостта между Таджикистан и Киргизстан, нагоре по течението на реките Сирдаря и Амударя, и Узбекистан и Казахстан – надолу по течението, насърчава мирното взаимодействие при използването на водния ресурс.
Но сушата, противоречивите нужди и лошото управление на ресурсите нарушават дългогодишното сътрудничество. Постсъветската независимост на четирите страни, последвалото нарастване на националистически схващания и възходът на приватизираните индустрии допринасят допълнително за този дисбаланс.
Разпадането на съветската система за субсидиране кара страните нагоре по течението да пускат повече вода за генериране на електроенергия през зимата, което води до наводнения надолу по течението и по-малко вода за лятно напояване. Неотдавнашната интензивна суша влошава ситуацията.
През февруари 2022 г. язовирът Токтогул в Киргизстан, съдържа само 8,6 милиарда кубични метра вода (bcm) – доста под неговия капацитет от 19,5 bcm и близо до нивото от 5,5 bcm, при което язовирът се счита за “мъртъв“ и неспособен да произвежда водноелектрическа енергия. Освен това ледниците в Киргизстан и Таджикистан се отдръпват. Въпреки че това временно увеличава водния поток, съществува вероятност да влоши ситуацията в бъдеще.
Творчеството на Ануш Бабаджанян
Фотографът документира битките на хората, живеещи в този регион, които от много години се занимават с проблемите на управлението на водите.
“Водата се преплита със съществуването. Животът на хората се променя, защото климатът се променя и те също трябва да се адаптират към това. Исках да уловя този мощен дух. Една от причините да се радвам, че този проект беше победител, е, че това означава, че мога да споделя историята с по-широка аудитория. Историите от Централна Азия не са достатъчно обхванати.”
– Ануш Бабаджанян
Разглеждайки кадрите на Бабаджанян, човек веднага отбелязва таланта й да комуникира директно по зададените проблематики. Снимките са емоционално заредени, разкриват моменти на уязвимост, смелост и надежда в хората, които фотографът среща по пътя си. Израженията и жестовете преодоляват езиковите бариери и говорят прямо на зрителя.
В основата на нейната работа е ангажираността й към общностите, които снима, като отделя време да слуша, разбира и да се свързва с хората. Този процес й позволява да създава фотографии, които надхвърлят класическия документален кадър, за да се превърнат в автентични свидетелства за ежедневния живот на хората, които населяват композициите.
Преди да се съсредоточи върху решаващия проблем с недостига на вода в Централна Азия, Бабаджанян прекарва повече от шест години в снимане в Нагорни Карабах, където събира снимките си в трогателна книга, наречена “Неспокоен дом”. Този проект изследва опустошителните последици от конфликта и принудителното разселване на общностите, като същевременно възхвалява силата им пред редица бедствия.
Като член на Фотографска агенция VII и изследовател за National Geographic, Ануш Бабаджанян има късмета да види как снимките й достигат до широка публика. Работата й се появява във водещи медии като The New York Times, Washington Post, National Geographic, Foreign Policy Magazine и много други. Нейните безспорен талант и ангажираност са възнаградени през 2019 г., когато получава наградата Canon за жена фотожурналист.
Ануш Бабаджанян е родена през 1983 г. в Ереван, Армения и учи журналистика в Американския Университет в България. След като завършва обучението си през 2006 г., Ануш започва работа като независим изпълнител в службата за мониторинг на BBC в Ереван, фокусирайки се върху проблемите на жените в Армения и последиците от земетресението в Гюмри.
По-голямата част от дейността на Ануш Бабаджанян е посветена на процеса на изграждане на мир между Армения и Турция, както и между Армения и Азербайджан. Един от дълготрайните й проекти е да снима млади арменци в Истанбул, борещи се за своята идентичност.
В тази връзка през 2013 г. тя получава грант от фондация “Отворено общество“ за приноса си към реализацията на проекта за документална фотография, който има за цел да подпомогне намирането на допирни точки между Армения и Турция. Именно и с тази мисъл, тя е съосновател на проекта #BridgingStories, който събира млади фотографи от Турция и Армения, за да сближи двете страни.
Обективът на Ануш ни напомня колко е важно да се спрем, усетим и информираме за социалните и екологични проблеми, пред които сме изправени извън идеята за национални граници. Работата й е открит призив да разсъждаваме и да действаме. Взаимовръзките на планетарно ниво все повече се открояват именно благодарение на творци от като Бабаджанян.
Разгледай всички фотографии от серията “Battered Waters“. тук
Още проекти на Ануш Бабаджанян може да видиш в личния й сайта – https://anushbabajanyan.org/
