Андрея Модика може би не е сред най-познатите имена във фотографията, които сте чували, но нейни фотографии са били излагани в Музея на изкуството Метрополитън (MET), Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA), Бруклинския музей и др.
Модика е американски фотограф, родена е през 1960 г. в Ню Йорк и преподава фотография в университетът Дрексел във Филаделфия. Харектерно за нея е, че снима предимно портрети с 8х10 широкоформатен фотоапарат, като често използва старинна фотографска техника, при която снима на плаки. При този метод на снимане, след обработката на кадрите, цветовете остават матови, преобладаващи в сиво-черни до червеникаво-кафеви тонове.
снимка: Андреа Модика
Нейни работи са били публикувани в the New York Times Magazine, LIFE, и Newsweek. Тя се интересува от взаимоотношенията и психологията на своите обекти. Често позиционира обектите във фотографиите си, така че да отразят определена емоция или да внушат на зрителя опеределено послание. Бавният метод на фотографиране, който използва позволява всеки детайл на кадъра да бъде добре обмислен и изпипан. Кадрите и носят усещане за сетивна елегантност и дълбочина.
Андреа Модика
Това, което прави фотографиите на Модика интересни е, че нещата сякаш никога не са това, което изглеждат на пръв поглед. Образите карат зрителя да се замисли – Какви са тези хора?, Какво правят?, Защо са там? Какво означава това? Някои от портретите и напомнят образите пресъздадени от Даян Арбус, но в никакъв случай не опитват да ги имитират. Едновременно безмълвни и някак крещящи в тишината, кадрите на Модика не отразяват нито едно конкретно време, биха могли да бъдат във всеки един момент, на всяко едно място, светлина и тъмнина се редуват и преплитат и в пряк и в преносен смисъл. Въпреки, че не изглеждат като последователни свързани истории, всички носят едно обединяващо чувство и форма, които правят авторката разпознаваема и със собствен почерк.
Андреа Модика
Модика издава няколко фотографски книги и колекции през годините – Treadwell (Chronicle Books), Barbara (Nazraeli), Minor League (Smithsonian Press), Human Being (Nazraeli), Real Indians (Melcher Media), Fountain (Sintehour Editions), L’Amici del Cuore (Nazraeli), As We Wait (L’Artiere Editions), January 1 (L’Artiere Editions), Lentini (Kris Graves Projects), Reveal (Yoffy Press), и Theatrum Equorum от 2020 г.
В последният от изброените проекти (Theatrum Equorum ) Модика заснема интимни, привидно спокойни, но всъщност създаващи вътрешно напрежение и дори страх портрети на коне след оперативна или друга медицинска намеса в специализирана клиника в Италия. Това, което я подтиква да започне проекта е осъзнаването за една нежна уязвимост, която преследва дори тези величествени и силни животни. Заснети в малките оградени ясли, портретите напомнят на театрална сцена, която ни въвежда в темата за уязвимостта не само на тези животни, но може би в живота изобщо.
Андреа Модика
Андрея Модика със сигурност е сред по-интересните и забележими съвременни фотографи, които заслужават внимание. Силните образи, които остават в съзнанието, задават въпроси, оставят усещане за тревожност, че нещо ей сега ще се случи, или вече се е случило и сега всичко е безвъзвратно различно, образи настояващи да бъдат видяни и осмислесни, нареждат Модика сред значимите имената във фотографията и сред нашата лична фотографска библиотека.
Андреа Модика
