Алекс Уебб и вниманието към детайла: Анализ на фотографската книга “Страданието на светлината”

Изследване на живота на улицата от забравените градчета в южна Америка и Африка до интригуващи мизансцени в Щатите и Европа през 50-годишната кариера на Алекс Уебб

Малко фотографии са така завладяващи и интригуващи, както тези на Алекс Уебб. Считан за един от бащите на стрийт фотография, той ни показва един иновативен за времето си прочит на живота по улиците. Умелото използване на цвят, интригуващите композиции, които крият нещо повече, отколкото виждаме на пръв поглед, и бурният интерес към колоритността на живота ни срещат лице в лице с образи от цял свят. Образи, съхранили в себе си делата и страданието на светлината.

Много можем да научим от Уебб за живота на улицата – а и за фотографията. Неговият прочит на уличната фотография е именно вярването, че често това, което се случва на улицата, предвещава културни феномени и дори революции, които биха последвали в идните години. Затова той счита, че най-добрият начин да научи за едно общество и за културата му е да ходи пеша.  “Каквито и прозрения – социално-политически, културни или естетически – да имам за обществата, които съм снимал през годините, идват не от предразсъдъци, а от процеса на скитане по улицата”, споделя Уебб.

Е, ние няма да се скитаме по улиците сега, но ще разгледаме историята на Алекс Уебб и ключовите моменти от живота му, трансформирали го в колоритния и често ироничен фотограф, който познаваме и обичаме. А после ще си поговорим и за най-интересните кадри от книгата (поне според нас) и какво се крие зад тях.

Историята на Алекс Уебб 

Роден в Сан Франциско, Уеб открива интереса си към фотографията като гимназист. През 1972 г. той посещава семинарите на Apeiron в Милъртън, Ню Йорк, където се среща с фотографите на Magnum Брус Дейвидсън и Чарлз Харбът. Той продължава да учи история и литература в Харвардския университет (завършва през 1974 г.), като междувременно учи фотография в “Carpenter Center for the Visual Arts”. До 1974 г. работи като фотожурналист, а през 1976 г. става асоцииран член на Magnum Photos. През това време той документира живота в малък град в американския юг.

МЕКСИКО. Бокияс (граница). 1979. Скачане.

​

През 1975 г. обаче Уебб достига до задънена улица във фотографията си.”Снимах черно-бяло, тогава избраният от мен формат, правех снимки на американския социален пейзаж в Нова Англия и около Ню Йорк – пусти паркинги, обитавани от неуловими човешки фигури, изгубено изглеждащи деца, закопчани в столчетата за кола, и прегърбени кучета на улицата. Снимките бяха малко отчуждени, понякога иронични, понякога забавни, може би малко сюрреалистични и емоционално откъснати. Някак си усещах, че работата ми не ме отвежда на ново място”, споделя той за работата си по това време.

За щастие, точно в този момент той попада на романа на Греъм Грийн „Комедиантите“, чието действие се развива в бурния свят на Папа Док, Хаити. “Прочетох за един свят, който ме очарова и плаши. След месеци бях в самолета за Порт-о-Пренс”, разказва фотографът.

Пристигайки в Порт-о-Пренс, той става свидетел на свят, изпълнен с колорит. Алекс Уебб споделя, че именно това пътуване към Хаити е подтикнало  трансформацията му “както като фотограф, така и като човешко същество”. Той открива “свят на емоционална жизненост и интензивност: суров, несвързан, често трагичен”.Такъв, какъвто не е виждал досега. Впоследствие Уебб започва да изследва и други места — Карибите, протежението на границата между САЩ и Мексико — места като Хаити, където животът “сякаш се [живее] на стълбите и на улицата”.

Три години след първото си пътуване до Хаити, Уебб разбира, че има още една емоционална нотка, с която трябва да се съобразява: интензивния колорит на тези светове. “Изпепеляващата светлина и интензивният цвят изглеждаха някак вградени в културите, в които бях започнал да работя, толкова напълно различни от сиво-кафявата сдържаност на моя произход от Нова Англия. Оттогава работя предимно цветно.“

„Работата ми е разпитваща и проучвателна“, разказва още той за творчеството си. „Вярвам във фотографии, които предават определено ниво на неяснота, които задават въпроси, вместо да дават отговори.“ След щателен прочит на книгата му “Страданието на светлината” (от англ.: “The suffering of light”) и ние имаме много въпроси, но преди всичко изпитваме възхищение към труда, мисълта и креативността, вложени във всеки кадър. Затова, нека се гмурнем в лъскавите страници на книгата и да разгледаме отблизо какво съставлява тези на пръв поглед абстрактни и некоординирани кадри.

ТУРЦИЯ. Истанбул. 2001. Изглед от бръснарница близо до площад Таксим.

​

Страданието на светлината

Сама по себе си книгата е малко трудна за разглеждане наведнъж. Принтирана е на висококачествена, дебела гланцова хартия. Между страниците ѝ се помещават 120 от най-знатните фотографии на Алекс Уебб. Те са подредени предимно хронологично и отразяват проектите, маниите, страстите, интересите и мистериозния креативен процес на фотографа от 1979 г. през 50-годишната му кариера. 

Разглеждайки книгата, можем да открием консистентност в стилистиката на фотографа – голяма част от снимките са направени с Leica, 35 mm обектив и филм Kodachrome. През последните години Уебб използва и дигиталната M9, но разликата между двата фотоапарата е минимална и това подпомага за поддържане на визуалната последователност на кадрите. С времето виждаме как стила му преминава през (визуално) по-богати периоди и през по-минималистични такива. Константна остава абстрактността.

САЩ. Тексас. Далас. 1981 г.

​

Преди всичко, кадрите на Уебб са дом на високо емоционална наситеност, а често имат и силни фотожурналистически качества (именно това е и една от причините за трудния прочит на книгата наведнъж). Те стават “документ” за живота на хората в дадена държава в конкретен момент – и често свидетелстват за страданието, което се открива в цветовете на светове, много далечни от тези, познати ни тук в България.

Името на книгата – на пръв поглед зловещо и концептуално – произхожда от цитат на Йохан Волфганг фон Гьоте: „Цветовете са делата и страданията на светлината“. „Моето разбиране – разбира се, не съм философ или учен – за един аспект от теорията на Гьоте за цвета е, […] че цветът идва от напрежението между светлината и тъмнината. Мисля, че това е много подходящо, когато [говорим] за цвета, с който снимам”, споделя фотографът за размислите на Гьоте.

Бих казала, че цветът е само един от аспектите на творчеството му. Това, което прави фотографиите му толкова интригуващи, е хитрото помещаване на обектите в рамките на кадъра. Уебб е известен с наситените си с обекти кадри, дълбочината им и композиционните рамки (често създава рамки в рамките). Снимките в книгата се помещават на една разгъвка, само от едната ѝ страна, а високото качество на печата позволява по-задълбочен анализ на отделните елементи. Интересно е обаче, че понякога снимките са групирани не хронологично, а в “комплекти”. Две снимки от двете страни на разгъвката, които си “говорят” цветово, композиционно или георграфски (снимани са в един и същи град или държава).

За да обясня по-добре какво точно имам предвид, а и за да дам опорни точки за изучаване на креативни похвати и как бихме могли да ги включим в работата си като фотографи, ще разгледам подробно най-важните аспекти от творчеството на Уебб, подредени по категории.

Цветове

„Цветът е много свързан с атмосферата, емоцията и усещането за място.“ – Алекс Уебб

ГРЕНАДА. Гуяв. Бар. 1979 г.

​

Първата мисъл,която човек има, щом погледне снимка на Уебб, е именно:“Колко е шарено!”. Този кадър от Гренада е сред най-емблематичните му – и с причина. Цветните стъкла в задната част на кадъра хвърлят красиви сенки на обектите в предната му част, а димът от цигарата на мъжа в средата предава усещане за мистериозност, допълнено от единственото му осветено око. В този кадър можем да видим как обектите са разположени в дълбочина в кадъра по традиционен за Уебб начин. Усещаме сюрреалистичен нюанс – сякаш мъжът в ляво “цъфва” от рамото на този по средата. Обектите на заден фон са рамкирани от прозорците, а мъжът по средата “чупи” рамката, бидейки на границата между самотният мъж от ляво и другите двама, по средата на разговор.

Композиция

ЕТРОИ. Ла Гунав. Хаити. 1986 г.

​

Няма как да говорим за фотографията на Уебб без да отбележим умелото му използване на композиционни рамки. Тази снимка от Хаити по доста семпъл начин показва хитри начини за рамкиране на обектите, като едновременно композиционните рамки биват “счупени” чрез ръцете, посочващи обекти извън кадъра. По този начин окото на зрителя минава през целия кадър, а самият той бива разширен, тъй като ръцете подканват към размисъл за това какво се случва извън пределите на кадъра. В тази снимка отново виждаме силни сенки и обекти, обвити в мистериозност – в типичен стил за Алекс Уебб.

ХАИТИ. 1987. Поклонение Saut D’eau.

​

Дълбочина на кадъра

Един от най-красивите и визуално задълбочени кадри на Уебб, той проследява малка общност в Хаити насред вуду ритуал за пречистване на водопада “Le Saut”. Ежегодно групи хаитяни се събират, за да се изкъпят в пречистващите води и да се избавят от лоша енергия. Самата фотография е изключително интересна, а колкото повече се вгледаме, толкова повече елементи се откриват в дълбочина. Започвайки от долния десен ъгъл и нагоре към лявата част на кадъра, колко души можете да преброите?

Изпълване на ъглите

Понс. Пуерто Рико. 1990 г.

Не може да напишем материал за Уебб без да споменем най-знатния му похват – изпълването на ъглите на кадъра. Интересното при този фотограф, е че той не спира да се подобрява и да “издува” кадъра си с елементи. Изглежда сякаш визуално ще прелее, но всеки един обект е точно на мястото, на което трябва да бъде. Така че снимката да е визуално ангажираща, но не претруфена. Междувременно, сякаш най-интересната част от снимката се намира в ъглите.

За желанието си да разгръща границите на кадъра, Уебб споделя: „Винаги търся нещо повече. Ако поеме твърде много; може би става пълен хаос. Винаги играя в тази линия: добавям нещо повече, но не го правя хаос.“

“Комплекти снимки”

СТ. ПЕТЕРСБУРГ . Флорида. 1989 г. (отляво) и .ФОРТ ПИЪРС. Флорида. 1989 г. (отдясно)

Тези две снимки стоят от двете страни на една разгъвка в книгата. Перфектен пример за географско “комплектоване”, а цветовият аналог помежду им е по-фин – червеното и зеленото се намират от двата “края”’ на цветовото колело. И двете снимки са направени във Флорида, в една и съща година, и съдържат ярки червени и зеленикави тонове. Кадрите, макар и на различни локации, помещават в себе си силно чувство на меланхолия и безвремие. Обвити са в мистериозност и подканват към разсъждения – за какво е замислна дамата отляво, какво кара детето да скача пред камерата, каква е историята на обектите в снимките? 

Емоционална наситеност

ХАИТИ. Порт-о-пренс. 1987 г. Жертва на анти-изборна престрелка.

Представяме ви един от по-силните и емоционални кадри на Уебб. Наситените сини цветове и неестествената позиция на тялото разказват силна история, а сама по себе си снимката подканва зрителя да си задава въпроси за историята ѝ, за потенциалното ѝ бъдеще и за тленността на човешкия живот. Ключов тук е именно “решителният момент”, за който така често говори Анри Картие Бресон. От друга страна е отворена и темата за фотожурналистиката и задълженията на човека зад камера към обекта пред нея.

Фотожурналистически качества

САЩ. Ню Йорк. 11 септември 2001 г. Изглед към Долен Манхатън от покрива на Бруклин Хайтс.

Говорейки за фотожурналистика, представяме и следващата снимка от заветния 11-ти септември. Макар и далеч от епицентъра на събитията, тя представя различен прочит на човешките отношения в този трагичен за хиляди хора момент. Имаме силна опозиция между слънчевата предна част на кадъра и потъналата в дим задна част. Покривът е като “остров” на спокойствие и сигурност, за разлика от разрухата и хаоса на заден фон.

Сюрреалистичност

ТИХУАНА. Мексико. 1991 г.

Тъй като всички фотографии на Алекс Уебб да са малко или много сюрреалистични, е трудно да изберем една, която да стане показно за всеобхватността на абстракцията. И все пак, тази фотография от Тихуана се отличава от останалите с наситеността си от визуални елементи. Комозитията на кадъра подтиква зрителя към размишления къде един елемент започва и къде друг свършва. Коя част от снимката е на преден фон? Коя част от фотографията включва истински хора и кои елементи са нарисувани? Истински майсторски хванат кадър, който може да бъде изучаван часове наред.

Арт дирекшън

САЩ. Сан Исидро, Калифорния. 1979 г. Мексиканци арестувани при опит да пресекат границата със Съединените щати.

За финал ви представяме първия кадър от “Страданието на светлината” и един от най-любопитните в цялата книга. Най-вече, защото проследява хора на границата. А както вече разбрахме, границите са едни от любимите места за фотографиране от страна на Уебб. Именно за тази граница той споделя: “Има нещо в преходността, в непостоянството на границата, което винаги ме е очаровало. Това е място, където две култури се срещат и преплитат и създават почти трета държава”.

Случаят с тази фотография е доста сходен, а това, което я вкарва в графа “арт дирекшън” е точно въздушността и приказния ѝ характер. Сама по себе си фотографията е изключително красива, а обектите в нея са като изкарани от приказка. За добро или лошо, тя някак изглежда като да е изкарана от фешън едиториъл. За жалост, случващото се на снимката не е дори наполовина толкова хубаво.

НИКАРАГУА. Пуерто Кабесас. 1992. Мiскито деца.

Много поуки за фотографията можем да си вземем от Алекс Уебб. Но най-важнат е вярата в момента. Чакането, очакването, разхождането и надяването. Както самият Уебб разказва, “Късметът – или може би случайността – играе голяма роля… Но никога не знаеш какво ще се случи. А най-вълнуващото е, когато се случи абсолютно неочакваното и успееш да бъдеш на правилното място в точното време – и да натиснеш спусъка в правилния момент. През повечето време не се получава по този начин. Този вид фотография през 99,9% е провал.“ 

Ние продължаваме да ровим из лентите, да търсим вдъхновение, а може би някога и някъде ще се окажем на правилното място в правилното време, за да хванем точния момент, който да отвори вратите на възможностите. Все пак, друго не ни остава освен да творим.

Бюлетин