Чертеж на погледа
Значението на картината се намира на нейната повърхност. Тя може да бъде обхваната с един-единствен поглед. В този случай обаче, картината остава повърхностно разбрана. Ако искаме да се задълбочим в смисъла й, т. е. да реконструираме отделните измерения, трябва да позволим на погледа ни, да блуждае по повърхността.
Очите намират и подминават умишлено, за да тестват качеството на видяното. Към кое си струва да се завръщат? Погледът свързва многозначни отношения посред безчетните елементи на картината, създава между тях времеви взаимовръзки, съгражда и срива жива материя. У наблюдателя се зараждат интенции, различни от заложените в изображението и може да се говори за започване момента на реконструкция, която е носител на самото значение. Метафизично е пространството на граници между илюзии и реалности, което създава сцени, изкарани и след това многократно изкривени от личното самосъзнание на възприемащия. Всичко това е пъзелът на вътрешния процес, по разбиране на една повърхност.
Книгата хартията ли е или съдържанието върху нея, ако е съдържанието, тогава камък с надпис може ли да бъде разпознат като книга? Материята е носителя на съдържанието, а не самото такова. Когато обаче на самата материя предварително се добави емоционална/ интелектуална стойност, извън физически положената такава, ние добавяме ниво на метафизично пространство за реконструкция, започва да тече етажиран процес на възприемане. Следователно на картината вече не и е присъщо двуизмерното посредничество между свят и човек, а и се възлага нова плътна, освободена от херметизма на рамката роля. Позволява и се да има тяло.
снимка: RadLab Studio
PERSONAL REALITY / ПЕРСОНАЛНА РЕАЛНОСТ
През деня на 02/ 11/ 2023 г. в Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство се откри изложбата PERSONAL REALITY / Персонална Реалност. Представените артефакти се класифицират, като фотографско изследване на вътрешните параметри, които реалността и нейното самоизживяване заемат. Темата – зададена от фотографско студио RADLAB, развява безкрайното знаме на свободната интерпретация. С нея се заемат 6 артиста в 6 фотографски серии. Работният процес по създаването на 48 ръчно направени принта, протича през 23 алтернативни фотографски техники, като: литпринт, солен печат, химиграми, карбонов печат, гума бихромат. Финалните изображения принадлежат на Владислав Лепоев, Ванеса Лу, Ивелин Пенчев – Ивича, Лиляна Караджова, Никола Дюлгяров и Уша, като куратори на изложбата са Мартина Йорданова и Ивелин Пенчев- Ивича. Изложбата e част от проект Алтернативна фотография в съвременното изкуство и образование и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.
снимки: Стеф Стоева
Чрез светлочувствителни емулсии, химически манипулации и мащабиране, 6-те фотографски серии разобличават различни видове преходности. В своето сливане и разпад, те изразяват мигновеното единство на духа и тялото. Материите, върху които са отпечатани изображенията играят ролята на потенциометри, решавайки дали да засилят или намалят чувството за преходност. Те насърчават емоционалния заряд, като го тласкат между различните етажи на възприемчивост, които вече маркирахме. Наблюдателят е оставен без избор, той несъзнателно създава два ръкава, в които да мушне мислите си. Той неизбежно размишлява върху тленността на спомена, колкото повече време прекарва в изложбеното пространство, толкова по-предизвикан се чувства. Умът се заплита в приятни противоречия, без претенции за валидност. Понятията за реалност и спомен взаимно се компрометират от своевременната си дифузия, която сияйно цъфти от експонатите. Изложбата PERSONAL REALITY / Персонална Реалност, аз разглеждам, като интересен начин за „реабилитиране“ (мразя кавички) на изнасилена медия.
снимка: Стеф Стоева
ЧАСТ ОТ ОБЩИЯ ИНВЕРТАР НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Артистите са били поканени в базата на студио RAD LAB в Габрово, за да изработят своите произведения. Всеки от 6-те проекта, е базиран на вътрешното усмотрение за персонална реалност. На сайта на студиото, можете да намерите списък с работата на артистите и да я разгледате и поръчате. Извън основните изложбени експонати, (думата е правилна, просто звучи арахично) имате възможност да прегледате и закупите печатни издания с по-подробна трактовка върху отделните концепции на всеки един от артистите участници. Аз лично (не, че някой го интересува) имам афинитет към фотографски серии, тъй като за мен те изпълняват функцията на къс разказ. Кой не обича къси разкази? Ако се сещате за такъв човек, му се обадете и пратете поздрави на майка му от мен. Всяка една от сериите издиша въздуха на създателя си. Сериите са бодливо различни, но не досадно несъвместими. Усещането, което създават различните проекти заедно, може да се доближи до колекционерското самочувствие на дете по време на разходка. Всяка следваща крачка, крие изяло ново пътуване през материалността, нямаш търпение да опипаш следващия обект.
снимка: RadLab Studio
Именно материалността на фотографията има значение, защото фотографския процес е действителен, т.е. материализира, а да материализираш по презумпция означава да придаваш значение. Това значение не би достигнало до нас, без материята. Ужасно много повторения, но предполагам са ни нужни, за да си обясним (под ние имам предвид аз… аз да си обясня). С дигитализирането на фотографията, ние все повече изкривяваме възприятието си за материя. Унифицираме го в пикселизирана прожекция, което довежда до крах във визуалния контекст на физическия носител (не че това е краят на света, просто е интересно).
The network image!
Изображение, което никога не е преживявало уплътняване, чрез раждане в тленната реалност. Това явление реформира възприятията ни за такава, тъй като претърпяваме изменения в носителите на спомените си. Реалността започва да се чувства все по-косвена и далечна. Миналото се случва да бъде все по-недостижимо и лъжливо, по-лесно забравяемо* (продължавам да си измислям думи). През цялото време споменавам това тяло на фотографията, повече отколкото за самите изображения, но нали за това е изложба, идете и вижте. За мен интересното е изместването на фокуса, работата по изучаване на алхимията на спомените и образите. Това физическо изменение в облака лиминалност – КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА МИНАЛОТО ПИТАМ, НАЧАЛНИК?
Изложбата PERSONAL REALITY / Персонална Реалност е тъжната прегръдка на материалната фотография.
Нейното себеизлъчване, гарантира достъп на реципиента до собствената му вещественост.
