Автори
Ваньо Димитров
Ваньо Димитров – основател на Obscura Magazine .
Елена Накова
Елена Накова завършва Социология на образованието със специализация „Медийно образование“ в град Тулуза, Франция.
Вълнува се от „приказната естетика“ при снимане на портрети, истории, пътувания и основава собствено арт студио именно с тази насоченост. Създава съдържание в областта на фотографията, кинематографията и социалната антропология.
Теодора Атанасова
Теодора Атанасова се занимава с медии и маркетинг. Неизследваните истории във фотографията и документалното кино са пресечната точка на търсенията й.
Александрина Мавродиева
Александрина Мавродиева е любител фотограф. Фотографията за нея е начин на изразяване и възможен път на фантазията. Вдъхновява се от автори като Уилям Йегелстън, Алек Сот, Алесандра Сангинети, Чиен-Чи Чанг, Том Уд, Йозеф Куделка и много други; както и от образци и моменти от киното, живописта, скулптурата, музиката, историята, митологията и въобще заобикалящия ни свят. Намира по нещо хубаво във всеки жанр, но най-много обича да снима портрети и да работи с хора. Пише за Обскура в свободното си време като почитател и поддръжник за развитието на българските медии за култура и изкуство.
Ивет Бебова
Ивет Бебова е ивент мениджър, с минало в различни електронни медии и интерес към добри истории. Вълнува се от фотография, литература и кино и техните различни начини да показват и разказват живота.
Теодора Златева
Теодора Златева е писател по душа. Цени изкуството във всичките му форми, вярва в красотата на езика и богатството на визуалните форми. Когато не пише, слуша и говори за музика и филми и търси изяществото в природата и заобикалящия свят.
Денис Манев
Не живея в апартамент, говоря единствено с птици. Изборите, които правя не са мои. Мислите не ме доведоха до тук. Родителите ми ме забравиха още преди да съм бил. Доказателство че ме има, почти не остана. Родният ми град заслепен е от слънцето. Емоциите, които ме движат, са взети назаем. Често си пея, издавам белия шум. Винаги виновен за всеки вид вина. Сънувам кошмари, които ми принадлежат.
Стефани Стоева
казвам се.
Няма значение.
Благодаря ви.
— Името ми е.
Казвам това по собствена воля. Да. Това не е истинското ми име. Не. Разбира се, умът ми не е точно това, което трябва да бъде.
Но по този въпрос нищо не може да се направи. Не. По този въпрос. Не, не. Вече не. Може би сте чували за мен, но по всяка вероятност не сте.
Няма значение. Това не е истинското ми име. Не че това променя нещата.
живея миг и умирам.
Лично аз нямам мнение по въпроса.
Благодаря ви. Хиляди благодарности.
Яница Генова
Яница Генова е фотограф и видеограф на свободна практика. Увлича се по фотожурналистика и улична фотография. Намира себе си за самовглъбена и проницателна. Непрекъснато чете, наблюдава, съзерцава в опит да проумее света.