Пантелидис – гръб облегнат на невидимото, очи цепещи хоризонта
За Янис Пантелидис почти нищо не знам, освен че е чувствителен грък, който се е случило да бъде електроинженер и впоследствие фотограф.
Фотографиите на Янис Пантелидис са мрачно-бозави и често прекомерно обикновени, което ги прави чудати, че дори можем да го раздуем до баснословни. Тази привидна нормалност изпълнява добре заложена от автора функция – да се забие като прозрачно стъкълце, което боцка отнякъде и създава невидимия дискомфорт на незнанието. Изначално се появява желанието да отхвърлиш и набиеш печат: ТОВА Е ОБИКНОВЕНО след което, да продължиш с успокоението, че нищо не си изпуснал докато мигаш, но после мигаш и всичко изглежда различно.
Структурата на обектите събрани във фотографиите му е някак си безволева. Обгърната обаче от дифузната светлина, която открадва всяка сянка, тя изглежда титанически здрава в своето бездействие.
Янис Пантелидис – Неутрална зона
Самите обекти вътре в структурата са остри и в енергична, но безмълвна конфронтация. Материята налята в снимките е там сякаш по нежелание и би се опитала да избяга и да базира съществуването си върху други основи, но е принудена да симбиозира с останалия свят. Цялостното противоречие в картината идва от там, че всичко е видимо до изгладена очевидност и нищо не успява да се скрие в сянка или гънка. Обречен да поемеш цялата информация, която сама по себе си излъчва кардинална безнадеждност, си поставен в позиция да усещаш покой от това, че си облегнат в гръб с невидимото .
Нищо не идва близо до обектива – всичко стои на безопасно разстояние, като че очите ти се избистрят докато гледаш. Тази изчистеност задълбава образите и им придава непреходна плътност, докато напомня на съзерцателя за неговото спорадично и ефимерно инхибиране на пейзажа. Последният не се предлага само като естетическо възприятие, а като ясно дефинирана постройка с обособени етажи и определени свойства. Интересна линия вкарва кураторът – Ираклис Папайоануна, с който авторът работи за повечето си проекти. Той включва чудесния Робърт Адамс и неговите три нива на четене на пейзажна фотография, а именно: география, автобиография и метафора. Това обяснение може да намерите в есето на Адамс със заглавие – Истината в пейзажа от 1981 г. (Truth in Landscape 1981).
Янис Пантелидис – Нищо лично
Пейзаж раздробен на морфеми
Очакванията към пейзажната фотография се изчерпват с това тя да ни даде сведения, да бъде кабърче забито в карта – свидетелство за вещественост. За да стане един ландшафт интригуващ, той трябва да бъде разбит на своите морфеми, които да се изследват поотделно, за да може постепенно след това да бъдат събрани и панорамата да се усети в пълната и виталност.
Следвайки принципа на Робърт Адамс и прилагайки го за Янис Пантелидис, работата му добива една нова документална стойност свързана с развитието на понятието за град чисто концептуално. Пробваме се да сричаме фотографията, хайде сега – всички заедно:
Фотографиите в проекта му nothing personal са заснети в покрайнините на Солун (географска морфема), в облачен ден лишаващ триизмерието от сенки и загатващ връзката на природата и човека (автобиографична морфема) и показва трудността на два свята да се свържат в здравословен биом (метафорична морфема). Окомплектовани вече те създават дума, която пълни устата със слюнка. Самият автор, е тъй наречената съединителна морфема, която няма никаква друга функция, освен да връзва другите заедно.
Работата на този вид фотография се изразява в ролята и да прави разбираемо това, което вече знаем.
Янис Пантелидис – Нищо лично
Невидими граници / Галерия Синтезис
Изложба на Янис Пантелидис
Куратор: Ираклис Папайоану
Къде полагат главите си хората без надежда, когато не знаят вече какво да правят с неспокойното си желание?
Зараждащата се нужда за полъх живот, в повечето от нас се облекчава с излизане в природата (me reconnecting with nature cause I girls bossed too hard / I want to touch grass / touching grass is not enough, I need to be grass). Интересното на Пантелидис е, че той пресъздава именно тази разходка – на нуждаещия се, защото какво е нуждаещият се… да точно така, той е търсещ. Този, който се чуди и разглежда. Той размества пластове и се набърква там от където не е и става местен веднага, защото е скиталец. Този арканум използва Пантелидис в изложбата си Невидими граници / Галерия Синтезис с куратор Ираклис Папайоану.
Изложбата е съвкупност от три проекта на фотографа: Нищо лично (nothing personal 2010–2015), Гранични линии (borderlines 2018–2024) и Неутрална зона (neutral zone 2016–2018). Естетиката в която се движи Янис Пантелидис е разпознаваема във всичките му творби. Те изследват териториално близки места, обитавани от различни човешки намеси. Продължава се линията на тежка небесна безцветност с нередовни контрастни линии. Фотографиите му са дълго изучаване на исторически до съвременни промени на пейзажа под влиянието на политически, религиозни и климатични изменения.
Янис Пантелидис – Неутрална зона
Това, което е впечатляващо относно работата му поставена в галерийно пространство, е нейната неподозиран жизнеспособност. Разгръщането и е поетапно и дори саможиво. Началото е бавно и тромаво, след което следва елегантно объркване, докато не се постигне какафония от падащи линии. Ужасно приятна е липсата на интерактивен елемент, свидетелят е безучастен, единствено може да взаимодейства със собствените си спомени, извикани неусетно и дори нежелано. Янис Пантелидис успява да извърши екзорсизъм на пейзажа, той задава множество въпроси относно неговото притежание и населяване. Стигайки до протриващите се краища на града, там където той се смесва с всъщност художественото у неговата фотография – природата, той представя латентните граници на една символична битка – между природата и човека.
Янис Пантелидис – Неутрална зона
/ walled enclosure /
Персийската дума за рай означава в буквален превод оградено заграждение. Възможно е да произлиза от авестийските корени pairi (около) и diz (форма). Впоследствие същата дума, започва да се използва за Райската градина. Разглеждайки думата в обстоятелствата на фотографските серии на Пантелидис – Неутрална зона (2016–2018) и Гранични линии (2018–2024) тя добива особено интуитивно значение. Първата разглежда осемнадесет гръцки затвора, които автора обхожда със специалното разрешение на Гръцкото министерство на правосъдието, а във втората той изучава различни области в северните територии на Гърция, фокусирайки се върху границите, които разделят съседните държави. Двата проекта поставят (ретроградно на Нищо лично) идеята за ясната граница между присъствие и отсъствие, като използват за инструмент свободата в различните и измерения.
Да се преживява самородното
Огромна част от всичко интересно в живота се случва във фона – на заден план, в почивката между многото невероятни събития. Докато се опитваме да сътворяваме света, да го съзидаме за себе си, той си се случва така както си иска – с пълна и непоносима наглост. Ние сме обикновени хора, като цяло напомнящи предишните и единственото, което понякога ни остава да направим за себе си, е да следваме желанието да потвърждаваме живота.
В продължение на петнадесет години Янис Пантелидис изследва темата за границите, превръщайки ги в свой обект. Изложбата се организира с подкрепата на Фотосинтезис. Може да бъде посетена все още в рамките от 25 юни до 23 юли 2024 г. В Галерия Синтезис, София и помнете, че откриването на една изложба – не е повод за нейното посещение. Събитието е продължение на серията гостуващи изложби представящи съвременни гръцки фотографи.
Разгледай още от фоторафиите на Янис Пантелидис – yiannispantelidis.com
