fbpx

Ярки цветове, абстракции и кадри, пресичащи умело границата между сън и реалност. На това, а и на много повече, могат да се радват посетителите на галерия Синтезис до 25 октомври докато изживяват кадрите в изложбата “T(h)races” на фотографа Владимир Василев. Тя представя един изключително личен и интимен поглед върху България от гледната точка на роден артист, прекарал голяма част от творческия си път извън страната – а именно във Франция.

Снимките, част от изложбата, са събирани в продължение на 15 години и включват различни моменти от жизнения път на артиста. Те документират, макар и по алтернативен и артистичен начин, България на кръстопътя между пост-социалистическото тоталитарно минало и европейското бъдеще. Между културните бомбардировки на Запада и традициите и ценностите на Балканите.

снимка: ЛарсТунбьорк

фотограф: Владимир Василев

Изложбата представя привидно абсурдни фотографии на хора, облечени в метални доспехи от джанти, седнали на маса “джедаи” или жена в пищна сватбена рокля. Именно снимки, които прескачат границата на документалността и навлизат в свят на абстракция, лична интерпретация и огромна шепа въображение.

Те представляват един нов поглед върху обекти, които са активна част от заобикалящия ни свят, но са едновременно лични и чужди, конкретни и абстрактни, иронични и ведри – активно прескачащи границата между абсурда и гротеската. Именно дуалността на България е главния обект на изложбата, а дуалността на живота между абсурда на абстракцията и конкретното човешко съществуване е и водеща тема в творчеството на артиста. Цялата серия може да разгледаш в сайта на Владимир Василев тук .

снимка: ЛарсТунбьорк

фотограф: Владимир Василев

Изложбата бе открита официално на 19.09, а на 29.09 в четвъртък фотографът проведе дискусия на тема “Снимката е част от човека, който я е направил“ в галерия Синтезис. Там той представи още два авторски проекта, които представят един личен подход към фотографията и обектите, които застават пред камерата.

Именно такъв проект е и Monsonges, който представя отново абсурдни кадри от старчески дом във Франция на хора, страдащи от Алцхаймер, Паркинсон и деменция. И тук, както и в T(h)races дуалността и абсурдът са водещи теми, но целта на този проект е да пресъздаде преживяването на абстракцията на съня. Вдъхновено от собствените му сънища, проектът представя кадри, които отново прекрачват границите между истината и абстракцията, между играта и реалността.

снимка: ЛарсТунбьорк

фотограф: Владимир Василев

Фотографът успешно “кондиционира” обектите си, част от които са хора с напреднал стадии на Алцхаймер и деменция, а другата – такива в по-добро клинично здраве. Тук обаче бива поставен въпросът за истината и лъжата – всеки зрител бива подтикнат да си зададе въпроса “Какъв е този човек? Какво си мисли той? Каква част от ставащото е истина и каква е лъжа?”, ставайки активна част от интерпретационния процес на всяка фотография.

С помощта на  осветление, декор и правилно “кондициониране”, артистът създава индивидуални мизансцени, представящи както абсурдът на съществуването с такова заболяване, така и това, което обектите чувстват, виждат и възприемат. Например, снимката на жена на болнично легло между купчина метал е всъщност позирана снимка на жена с Алцхаймер измежду махнатата коледна украса във френското градче. При разговор с клиничния психолог в болницата, той споделя на фотографа, че “вероятно това се случва и в главата ѝ”.

Индивидуалните портрети представят самотата на обекта в страданието си, но и опитомяването на силата им. Куриозен пример е фотографията на възрастен човек с остра фаза на деменция, каращ камион. Макар предвижването и перцепцията му да са закърнели значително, той успява да си спомни специфичните действия при качване, тъй като дълги години е бил шофьор на камион. Именно така той връща силата си и заживява, макар и за момент, един нов свят между спомените и действителността, между истината и лъжата.

снимка: ЛарсТунбьорк

фотограф: Владимир Василев

Фотографът представии още лична документация на последните дни от жизнения път на собствената му баба под грижите на майка му. Проект, който субвертира ролите майка-дете и служи като фототерапия за преживяването на трабмата от загубата на личен човек. Фотографиите включват колаж от снимки на интимни моменти между двете жени (част от които са и в проекта T(h)races) и на картинки, рисувани от бабата на фотографа при част от лечението на заболяването ѝ от Алцхаймер.

Проектът предстои да бъде завършен, а паралелно с него върви и процесът на автотерапия чрез фотография, за който говори често артистът.

За фотографа

Владимир Василев е роден през 1977 г. в Стара Загора. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, а през 2001 г. заминава за Франция. Там той става активна част от културния живот, а работата му е представена в редица фотографски изложби и фестивали, като фестивала за млада европейска фотография „Circulation(s)“ в Париж (2013), „Images Singulières“ в Сет, Франция (2012, 2015, 2017) и фестивала „Fotografico Europeo“ в Милано (2019).

Той е част и от проекта „La France vue d’ici“ (Франция погледната отвътре). В момента завършва четиригодишна фотографската резиденция по документраннето на реставрацията на историческата сграда на универслания магазин „La Samaritaine”, редом с колегата си Пиер-Оливие Дешамп.

Пълното портфолио от проекти на Владимир Василев можете да откриеш на уебсайта му тук.

Бюлетин