90-те са в разгара си, a мястото е Сан Франциско. Себеизразяването и експериментирането със стила, пола и идентичността са в центъра на тази еуфория. Куиър културата приема нов облик, фенимизмът процъфтява. Достъпните наеми проправят път на барове, клубове, художествени галерии, кафенета, книжарници… И всички те, от квартал „Мишън“ до улиците на „Кастро“, живеят живота си отвъд разбирането на масовото общество, със свои собствени уникални правила. Клои Шърман, двадесет и няколко годишна студентка по фотография, улавя тези моменти на свобода в Западното крайбрежие.
В продължение на 30 години снимките от този период се съхраняват, забравени в архива ѝ. До тази година. Поредицата RENEGADES. Сан Франциско: Куиър животът през 90-те години на 20-ти век показва бунтарския дух на тази епоха за пръв път пред публика извън САЩ с изложба в Берлин, последвана от фотокнига. Редом с интервютата си във Vice и AnOther, Клои разказа повече, специално за Obscura Magazine.
Клои Шърман (р. 1969 г., Ню Йорк) пристига в Сан Франциско през 1991 г., за да учи художествена фотография в Институтът по изкуствата в Сан Франциско. Участва в международни изложби, нейни фотографии и са публикувани в списания като Rolling Stone и Interview.
снимка: КЛОИ ШЪРМАН
Обскура (О): Как започна да се занимаваш с фотография? Какъв е основният ти фокус?
Клоу Шърман (КШ): Спомням си, че в гимназията много обичах да правя снимки. Имах полароид, но започнах да ценя фотографията, едва когато в ръцете ми попадна 35-милиметров филмов апарат. Печатах в тъмна стая и посещавах класове, които позволяват практика и критика. Започнах да снимам на черно-бял филм, но с по-дълбоко навлизане в собствения ми стил, се насочих към цветната фотография. Все още посягам към черно-бялото, ако е подходящо за конкретната идея.
Бяха необходими много ленти, проекти, опити, проби и грешки, години на снимане, и редактиране, за да се почувствам уверена, че знам какъв е стилът ми и как да го постигна. Когато артистичната визия стане по-ясна, този подход просто се усъвършенства.
О: От кого се учиш и търсиш вдъхновение?
КШ: Така се случи, че много от фотографите, които ме вдъхновяват и насърчават, са се обучавали в Институтът по изкуствата в Сан Франциско (който посещавах) – Дел ЛаГрейс, Кати Опи, Ани Лейбовиц. Доротея Ланг е преподавала там.
Други фотографи, чиято работа е важна за мен, са Алекс Уеб, Мери Елън Марк, Хелън Левит, Йозеф Куделка.
В началото на практиката си открих книгата на Дел ЛаГрейс Love Bites със снимки на ъндърграунд сцената на лесбийките в Лондон и Сан Франциско. Бях толкова заинтригувана от стила, от разкриването на тази неподправена, вълнуваща среда. Снимките са груби и сурови, а обектите – свирепи. Истински новаторски подход. Сан Франциско винаги е приемал артисти и аутсайдери.
снимка: КЛОИ ШЪРМАН
О: Може ли да разкажеш малко повече за първите си наблюдения върху куиър и гей сцената в Сан Франциско през 90-те години? Какво се е променило от тогава до сега?
КШ: Сан Франциско беше едно оживено, динамично и творческо място през 90-те години на миналия век. Куиър младежи, артисти, ауткаси се стичаха в града, за да се намерят един друг. Хората експериментираха с изкуството, със себеизразяването, със стила, с пола, а градът беше толкова жив и променящ се. Абсолютен културен ренесанс!
Много места се превърнаха в център на различни креативни бизнесии – клубове, барове, кафенета, студиа за татуировки, книжарници, галерии и пространства за представления.
снимка: КЛОИ ШЪРМАН
Сан Франциско създаде неповторима среда за процъфтяване на идеите на това поколение. Хората идваха от цялата страна и от целия свят. Появи се силно чувство за общност и сътрудничество. Имаше категорично противопоставяне на установените културни норми.
Като гледам фотографиите си сега, си спомням колко огромна беше общността тогава – толкова много дейности бяха свързани с половата идентичност, феминизма, политиката. Беше революционно!
снимка: КЛОИ ШЪРМАН
По-късно, една от фундаменталните промени беше увеличението на цените на наемите и жилищата. В началото на 2000 г. много хора бяха принудени да напуснат града и се разпръснаха из района на залива, както и в цялата страна.
Много от откритите през 90-те години на миналия век предприятия вече бяха затворени, тъй като хората се преместиха, населението се разпръсна, разходите се увеличиха, а светът започна малко по малко да се приспособява, да приема и дори да защитава живота на LGBTIQA+ общността. Гей браковете бяха легализирани, като стана все по-разпространено да се говори за това.
И въпреки това, в днешно време не се радваме на подема, който предполагаше времето тогава. Наблюдаваме нова вълна на хомофобия, мизогиния…
О: Защо реши да направиш изложба (и книга) едва сега, 30 години след това?
КШ: С тези фотографии, едно поколение по-късно, осъзнавам тяхното решаващо значение като част от историята. Смятам, че е важно документирането на куиър културата да бъде достъпно за следващите поколения. Това създава чувство за принадлежност, разбирането на историята ни помага да формираме идентичност.
снимка: КЛОИ ШЪРМАН
Надявам се, че новото поколение ще може да погледне назад, да оцени и признае колективните усилия, творчеството, гордостта и непокорството, които са били необходими, за да се проправи път към днешния свят.
Фотографиите ми имат за цел да покажат пулса на града тогава, това уникално безпардонно празненство на различието и завръщането у дома.
О: Кои са най-трудните снимки от поредицата? Защо?
КШ: Много от фотографиите бяха направени в емоционален момент. Например, последната снимка от книгата, наречена „Прощална снимка“, е на Анна Джой в нощта преди преместването й на източното крайбрежие, преди да напусне Сан Франциско.
Автопортретът, озаглавен „Летящ към дома“, се случи след преместването на моята най-близка приятелка Таня в Ню Йорк.
автопортрет: КЛОИ ШЪРМАН
От друга страна, имаше ги и моментите, пълни с радост – фотосесии на групи, снимки на корици за книги и обложки на албуми.
„Имам фотоапарат, трябва да съм там“ – това беше моето мото. Никога не исках пари, в най-добрия случай разменяхме нещо – книга, подстригване, питие, произведение на изкуството…
О: Какво се надяваш, че повечето хора ще си вземат от поредицата?
КШ: Винаги ми е приятно да чуя, че някой се е трогнал или вдъхновил от работата ми. Хората имат различен опит с изкуството, но когато разбера, че съм докоснала някого с моя фотография, вълнувам се!
Надявам се хората да оценят и историческия контекст. Епохата има дълбоко значение като културен ренесанс и ключов момент в куиър историята на Сан Франциско.
Тъй като правата на LGBTIQA+ все още са застрашени в САЩ, ние продължаваме да се борим за признание и равенство. Смятам, че е важно да се работи колективно за всеобщото благо. Серията документира усилията, но и радостта, и смелостта на едно отминало поколение.
Chloe Sherman: Renegades: San Francisco: The 1990s (оригинално заглавие) може да бъде поръчана от тук. Издателство: Hatje Cantz.
